Миа не се заблуждаваше. Обичаше да се наслаждава на усещанията си, на младото си и стегнато потящо се ежедневно във фитнеса тяло. Все пак защо иначе биха били всичките диети, упражнения и какви ли не разкрасяващи терапии.
Бягаше по пътеката във фитнеса, замислена и вглъбена в себе си. Бе на 23, а имаше чувството, че е преживяла и видяла толкова много, че на някои хора и три пъти по двадесет и три години биха им били малко.
Обичаше живота, но не беше отговорна. Обичаше работата си, но не беше работохоличка. Обичаше да пътува, но усмивката й бе най-голяма когато се завръщаше у дома. Обичаше фитнеса, но не беше вманиачена, както всички около нея. Обичаше да е влюбена, но не и да стои и да чака принца. Обичаше секса, но...
Спря движещата пътека, отмести кичура блестяща от слънцето ярко руса коса и отпусна лицето си в бялата кърпа попиваща малките капчици пот. Обичаше секса и нямаше но. Може би той бе единствената й слабост. Както сексът с непознати – макар рядко да си го позволяваше, така ...