Мигове на нещастие...
1.3K
0
0
Убивам времето, като просто
вилнея се някъде там, по края
на зазоряващото слънце и
на отиващия си мрак...
И не зная как да запълня
теб, необятието, с радостни
мигове и щастливи моменти...
Защото просто труден животът е
и нямайки как да минава по друг
начин времето, просто
запълвам го със дълбокия,
донякъде тъжен поглед самотен...
И така минават дните ми,
в отчаяние и мизерия...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ребека Иванова Все права защищены
