Мигове на нещастие...

Убивам времето, като просто

вилнея се някъде там, по края

на зазоряващото слънце и

на отиващия си мрак...

И не зная как да запълня

теб, необятието, с радостни

мигове и щастливи моменти...

Защото просто труден животът е

и нямайки как да минава по друг

начин времето, просто

запълвам го със дълбокия,

донякъде тъжен поглед самотен...

И така минават дните ми,

в отчаяние и мизерия...