МИКЕЛО
Някой не спираше да чука по тази стена. Монотонно и упорито, пронизващо мозъка. Някъде в жилищната кооперация ранобуден съсед ремонтираше нещо. За щастие не точно над него, но въпреки това беше достатъчно силно, за да го събуди. На Микело му се струваше, че чукането никога няма да престане, беше като някакъв кошмар. След един час неуспешни опити да си продължи съня, се отказа и със зачервени очи отиде да си направи кафе. Погледна часовника, вече беше почти 9:00 часа. Денят беше пред него и му принадлежеше. Следващият също и т.н. На последната си работа в куриерската фирма се задържа едва шест месеца и пак беше дошъл период за поредната пауза, докато уж си търсеше сериозна работа... Всъщност редуването на работа и почивка за по няколко месеца беше нещо нормално допреди пет години - не само за него, а и за повечето му познати. Да, но приятелите му сложиха вратовръзки или работни екипи и приключиха със студентския начин на живот, а Микело предпочете да не се променя. Не го беше пла ...