Милана: докато имам сили - 5
Произведение от няколко части към първа част
Забелязала ли си как понякога в живота има неща, които се натрупват: събития, срещи, запознанства...
От другата страна на улицата срещу нас живееше Офелия. С две години бях по-голяма от нея. Записа гимназия, за разлика от мен, но в края на втори прогимназиален клас се омъжи и отиде да живее на същата улица, но на седем преки към центъра. Веднъж ги срещнах с мъжа ѝ и детето и само се поздравихме. Години след това я срещнах пак, вече беше с още едно дете и двете я теглеха в различни посоки, а тя само вдигна рамене и ми се усмихна отново - пак не си казахме нищо. За трети път я срещнах в края на 1947 година и беше сама. Този път се спряхме и се заговорихме. Изрази съжаление за майка, попита ми за татко и какво ново в старата махала. После очите ѝ светнаха и заразказва:
- А пък при нас сега дъвчем Драгиеви. То не бива да се говори уж, ама можеш ли да затвориш устата на хората. Всички мълчат, никой не говори, пък всички всичко знаят. Та, Драгиеви, знаеш ги, ония с големия хотел. Сега живеят в старото си жилище, през един двор от нас. Господинът починал в провинцията, даже гроба му не знаят къде е, госпожата изпаднала в депресия и не ставала от леглото, синът се разболял от туберкулоза и го изпратили на лечение в санаториум. Преди две седмици се върнал, излекували го и казват, че не се е променил, същият си е - бял, червен, снажен и хубав. Казват, че винаги си е бил хубавец. Само белият му дроб бил много увреден и не трябвало да работи физическа работа, пък и никаква с голямо напрежение. А от какво ще живеят тогава! Вече нямат нищо, а без доходи за къде са! Ама те на него и без това няма да му дават работа, нали е "неблагонадежден". Докато го нямало, за майка му се грижела нейна братовчедка, но тя се омъжила в Пловдив и си заминала. А пък и роднините в двора отдавна не ги искали, защото ги злепоставяли. Когато работели в хотела им и получавали пари, не ги злепоставяли, а сега... виж само какви неблагодарници! Милче, виж как се раздрънках, трябва да си вървя! А ти кога ще се омъжиш, хайде, отдавна ти е време!
Сякаш чувах майка си. Тя винаги жалеше, че ще си остана стара мома.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лидия Все права защищены
.
