Детето повдигна ръчички над главата си, раздвижи коремчето си и кръстче, уловило ритъма на музиката в заведението на плажа... Таткото му отчупи от сандвича, който им донесе момичето на бара, погледна дъщеричката си с неуловима емоция в усмивката и очите, и му поднесе залчето от сандвича да отхапе. Майката седеше с гръб и не разбрах накъде гледа - може би отвъд дървената ограда на заведението... Тригодишното дете беше щастливо!

Вече двайсет минути стояхме с дъщеря ми пред бара на заведението и чакахме да й приготвят сандвич с шунка и кашкавал на скара. Огладня, а нямаше да си тръгваме от плажа скоро. И взехме, че притичахме по жежкия пясък до огромното като корабна палуба заведение - цели 2 лева и 50 стотинки сандвич.

Впечатли ме тази сцена - момиченцето с хубавата дълга коса и баща му, който отчупва залчета от сандвича... То, като изкусна танцьорка заигра в ритъма на чалгата и поглеждаше дяволито към татко си... Дървения под, с големи кафяви дъски, дългите дървени маси и пейки, обедното море и слънцето, простряло лъчи по пясъка между чадърите...

- Мамо, хайде, донесоха ми сандвича! Хайде, няма да го ям тук... на тази музика ще повърна! - каза дъщеря ми и с бързи стъпки по нажежения пясък стигнахме до хладната плажна ивица.