- Стига! - изсумтя Но Щен Вълк. - Нека да се разберем като зрели вълци!

- Добре - съгласи се Вълк в Сянка. - Да се надплюваме!

- Съгласен - кимна Но и зае подобаваща за това позиция.

- Какво?! - възкликна ефрейтор Верг. - Нима ще решите толкова важен въпрос със състезание по надплюване?!

- Мдааа - кимна Но Щен Вълк. - Защо питаш?

- Ааа - сви рамене Верг. - Просто така си питам, лафче да става...

- Сянка - сръчка другаря си Но. - Той да не ни се подиграва?

- Не - махна с лапа Вълк в Сянка. - Само ни взема да подбив...

- Ооо - проточи Но Щен Вълк. - Щом е така, може.

------

- Ахаа - възкликна Сержант. - Точно вас търсех!

- Не сме виновни ние! - веднага отрече Ко Та Рак.

- Точно така! - подкрепи го Но Щен Вълк, а шепнешком добави: - Ко, за какво не сме виновни?

- Отричаме по принцип - прошепна котакът. - И никога конкретно...

- Ясно - кимна вълкът.

- Свършихте ли да си шепнете? - попита сержантът.

- Да - отговори му Ко Та Рак.

- Не сме ние! - каза Но Щен Вълк.

- Млъкни! - сръчка приятеля си котакът.

- Ко - каза Сержант. - Ти се включваш в план "Бе".

- Звучи забавно - ухили се вълкът. - Особено щом не се случва с мен...

- А ти, Но - продължи да раздава задачите сержантът. - Ще го подържаш по стандарт А12С62. Действайте, действайте!!!

- Слушам! - отсечено изкозируваха двамата и хукнаха.

- Сержант, защо толкова ги харесваш тези?! - недоумяващо попита старшината, загледан преценяващо след отдалечаващите се опашки на вълка и котака.

- Обичам хаоса - сви рамене сержантът. - А те причиняват такъв...

- Но, какво ще правиш? - попита Ко Та Рак малко по-късно.

- Ще отида в библиотеката - небрежно махна с лапа Но Щен Вълк. - За да прочета в наръчника какъв пък е този стандарт А12С62...

------

- Виж - посочи Черната Пантера Ра. - Това там е Зъ Бо Ле Кар.

- Е и? - вдигна вежди Буцата.

- На ейй толкова си - показа с нокти пантерата. - Да те направя негов пациент...

- Ъхъ - ухили се Но Щен Вълк. - Избери си кой зъб да те боли!

- Ха ха - пренебрежително се захили Буцата. - Вижте, мускулите ми още се смеят... ха... ха ха... ха... ха ха... - тук той напомпа позьорски мускули. - Нали виждате, ако имах повече мускули, светът щеше да ми омалее!

- Мдаам - кимна на вълка Ра. - Значи наистина е толкова тъп, колкото изглежда...

- Млъкни! - изръмжа Буцата. - Или ще пострадаш от преждевременна загуба на зъби!

- Учудена съм - вдигна вежда Черната Пантера Ра. - Че говориш със счупена челюст!

- Челюстта ми не е счупена! - възкликна човекът.

- Все още не е... - сви рамене пантерата.

- Хъм - замислено потърка брадичката си Буцата. - Чудя се колко надалеч мога да те изритам...

------

- Хъм - изсумтя една вечер Ко Та Рак. - Ра, как мислиш дали Но не е придобил малко клъгловата форма?

- Амии - замислено проточи пантерата оглеждайки вълка. - Да, мисля, че се е позакръглил малко.

- Ооо - махна с лапа Но Щен Вълк. - Вече не ви се връзвам на глупостите... а и ако искате да знаете формата ми си е напълно лупусовидна.

------

- Хей, Ко - каза един следобед ефрейтор Верг.

- Ъм? - въпросително изсумтя котакът.

- Хайде да се състезаваме в тичане - предложи ефрейторът.

- Ооо - мързеливо проточи Ко Та Рак. - Знаеш ли как ме мързи...?

- Хей, Ко - подвикна от другата страна на плаца Сянка и напълни една лъжица с мед от гърненцето, което държеше под мишница. - Първият облизва лъжицата...

- Хъм! - замислено изсумтя Верг. - Леле колко е бърз!

------

- Хей, Но - подвикна една вечер ефрейтор Верг. - Можеш ли да ходиш и да дъвчеш дъвка?

- Да - сви рамене вълкът и небрежно лапна една плодова дъвка за балончета. - Ето, ходя - и направи няколко крачки. - Дъвча - спря и започна да джвака. - Ходя - пак направи няколко крачки, като преди това спря да дъвче. - Дъвча - отново спря на място и започна да джвака...

- Неее! - възкликна Верг. - Имах предвид едновременно!

- Мога да правя и балончета - безметежно заяви Но Щен Вълк и показа как може.

- Оф - махна с ръка ефрейторът. - Както и да е...

------

- Олеле! - възкликна с уплах ефрейтор Верг. - Той е луд! Луд е! Ето, вижте - излиза му дим от ушите...

- Леле! - плесна с лапи Черната Пантера Ра. - Но, защо ти пушат така ушите?!

- Мнмнм - измуча нечленоразделно вълкът, а после изплю нещо с думите: - Пфуй... а кой каза, че пушенето е готино?!!!

- Хъм - замислено подритна леко влажния фас Верг. - А кой ти каза, че се пуши по този ненормален начин?

- Хъм - изсумтя на свой ред Но Щен Вълк. - Ти пък кога си ме виждал да правя нещо по нормалния начин...?!

------

- Утре ставаме точно в шест! - заяви Гар Ван.

- Много е рано - недоволно изсумтя ефрейтор Верг. - В девет става ли?

- Много е късно - сви рамене сенчестата.

- Нека да бъдем разумни - помоли Сянка. - Какво ще кажете за единадесет и петнадесет?

- Шест!!! - изръмжа Гар Ван с ефрейторския си глас.

- Мрън мрън мрън... - измрънкаха в един глас Верг и сянката.

------

- Кой направи това?! - възкликна Гар Ван. - Ко, теб гледам... е поне щях, ако беше тук... Хъм - изсумтя тя. - Какво става тук?!

- Ъъъ... - почеса се там където не я сърби Черната Пантера Ра. - Мисля, че направихме обратното на правилното!

- Охх... - въздъхна сенчестата. - Вие сте идиоти!

- Да - съгласиха се на момента пантерата и вълкът, а Но Щен Вълк добави: - Но сме твоите идиоти...

- Ахам - съгласи се Гар Ван. - Само за протокола да питам, дали във вашия речник съществуват думи като "план" или "мисъл"?

- Амиии - замисли се за момент Но Щен Вълк. - Съществуват, защо питаш?

- Ооо - махна с ръка сенчестата. - Просто така си питам.

------

- Но!!! - възкликнаха в един глас всички присъстващи. - Какво си направил с опашката си?!

- Сресах я... - небрежно сви рамене вълкът.

- Хъм - преценяващо огледа резултата Черната Пантера Ра. - Добра идея! Явно не е била твоя...

------

- Кой е това? - попита непознатият.

- Ааа - сви рамене Сянка. - Това е Ко Та Рак...

- Той е сърцето и душата на нашата компания - прекъсна го Гар Ван, при тези й думи котакът гордо се изпъчи.

- И бъбреците, и черния дроб също... - добави Но Щен Вълк, тук Ко леко се намръщи с много замислен вид.

- И... - започна да казва нещо Черната Пантера Ра.

- Млъкни! - прекъсна я Ко Та Рак, като изръмжа през зъби.

------

- Хайде да тръгваме - подкани приятеля си Но Щен Вълк.

- ОК - кимна Вълк в Сянка и се надигна от мястото си.

- Къде отивате?! - учуди се ефрейтор Верг.

- Там... - неопределено махна с лапа Но.

- Къде, къде? - сбърчи нос Верг.

- Луната ни зове... - обясни му Сянка.

- Олеле! - хвана се за главата Ко Та Рак. - Пак ще шумят цяла нощ...

- Така ли? - вдигна вежди ефрейторът. - Защо?

- Хей - размаха лапа пред лицето му котакът. - Вълциии... Лунааа... Сещаш се...

------

- Невъзможен е! - възкликна един ден Черната Пантера Ра.

- Кой? - зададе логичния въпрос Но Щен Вълк.

- Шира - продължи да се възмущава пантерата. - Отнася се с мен като с дете, все едно че не разбирам нищо от готвене!

- Хъм - замислено изхъмка вълкът. - Но ти наистина не разбираш!

- Няма значение! - възмутено размаха лапи Ра. - Важен е принципът!

- Амиии - сви рамене Но. - Принципно си права...

------

- Тадададаааа... - изтадададака Вълк в Сянка и застина очаквателно с разперени предни лапи.

- Ъъъ?!!! - зяпнаха го всички. А за зяпане, наистина имаше причина за зяпване - ушите му стърчаха в различни посоки и бяха боядисани, лявото в зелено, дясното в жълто. На опашката му бе вързана на фльонга малка червена панделка, а самата опашка имаше подозрително розовеещ нюанс. Козината по гърба му имаше четири различни отенъци на лилавото, а лапите му изглеждаха така, все едно преди малко е нагазил в леген с небесносиня боя.

- Приятел, държиш се много странно в последно време - внимателно подхвана Но Щен Вълк. - А щом аз ти го казвам, представи си какво значи...

- Пппп... - небрежно му се оплези Вълк в Сянка, при което му действие се видя, че езикът му е тревисто зелен и отново добави: - Тадададаааа...

- Бъбреци - завъртя нокът около слепоочието си Ко Та Рак. - Бъбреци...

------