- Стига! - изсумтя Но Щен Вълк. - Нека да се разберем като зрели вълци!
- Добре - съгласи се Вълк в Сянка. - Да се надплюваме!
- Съгласен - кимна Но и зае подобаваща за това позиция.
- Какво?! - възкликна ефрейтор Верг. - Нима ще решите толкова важен въпрос със състезание по надплюване?!
- Мдааа - кимна Но Щен Вълк. - Защо питаш?
- Ааа - сви рамене Верг. - Просто така си питам, лафче да става...
- Сянка - сръчка другаря си Но. - Той да не ни се подиграва?
- Не - махна с лапа Вълк в Сянка. - Само ни взема да подбив...
- Ооо - проточи Но Щен Вълк. - Щом е така, може.
------
- Ахаа - възкликна Сержант. - Точно вас търсех!
- Не сме виновни ние! - веднага отрече Ко Та Рак.
- Точно така! - подкрепи го Но Щен Вълк, а шепнешком добави: - Ко, за какво не сме виновни?
- Отричаме по принцип - прошепна котакът. - И никога конкретно...
- Ясно - кимна вълкът.
- Свършихте ли да си шепнете? - попита сержантът.
- Да - отговори му Ко Та Рак.
- Не сме ние! - каза Но Щен Вълк.
- Млъкни! - сръчка приятеля си котакът.
- Ко - каза Сержант. - Ти се включваш в план "Бе".
- Звучи забавно - ухили се вълкът. - Особено щом не се случва с мен...
- А ти, Но - продължи да раздава задачите сержантът. - Ще го подържаш по стандарт А12С62. Действайте, действайте!!!
- Слушам! - отсечено изкозируваха двамата и хукнаха.
- Сержант, защо толкова ги харесваш тези?! - недоумяващо попита старшината, загледан преценяващо след отдалечаващите се опашки на вълка и котака.
- Обичам хаоса - сви рамене сержантът. - А те причиняват такъв...
- Но, какво ще правиш? - попита Ко Та Рак малко по-късно.
- Ще отида в библиотеката - небрежно махна с лапа Но Щен Вълк. - За да прочета в наръчника какъв пък е този стандарт А12С62...
------
- Виж - посочи Черната Пантера Ра. - Това там е Зъ Бо Ле Кар.
- Е и? - вдигна вежди Буцата.
- На ейй толкова си - показа с нокти пантерата. - Да те направя негов пациент...
- Ъхъ - ухили се Но Щен Вълк. - Избери си кой зъб да те боли!
- Ха ха - пренебрежително се захили Буцата. - Вижте, мускулите ми още се смеят... ха... ха ха... ха... ха ха... - тук той напомпа позьорски мускули. - Нали виждате, ако имах повече мускули, светът щеше да ми омалее!
- Мдаам - кимна на вълка Ра. - Значи наистина е толкова тъп, колкото изглежда...
- Млъкни! - изръмжа Буцата. - Или ще пострадаш от преждевременна загуба на зъби!
- Учудена съм - вдигна вежда Черната Пантера Ра. - Че говориш със счупена челюст!
- Челюстта ми не е счупена! - възкликна човекът.
- Все още не е... - сви рамене пантерата.
- Хъм - замислено потърка брадичката си Буцата. - Чудя се колко надалеч мога да те изритам...
------
- Хъм - изсумтя една вечер Ко Та Рак. - Ра, как мислиш дали Но не е придобил малко клъгловата форма?
- Амии - замислено проточи пантерата оглеждайки вълка. - Да, мисля, че се е позакръглил малко.
- Ооо - махна с лапа Но Щен Вълк. - Вече не ви се връзвам на глупостите... а и ако искате да знаете формата ми си е напълно лупусовидна.
------
- Хей, Ко - каза един следобед ефрейтор Верг.
- Ъм? - въпросително изсумтя котакът.
- Хайде да се състезаваме в тичане - предложи ефрейторът.
- Ооо - мързеливо проточи Ко Та Рак. - Знаеш ли как ме мързи...?
- Хей, Ко - подвикна от другата страна на плаца Сянка и напълни една лъжица с мед от гърненцето, което държеше под мишница. - Първият облизва лъжицата...
- Хъм! - замислено изсумтя Верг. - Леле колко е бърз!
------
- Хей, Но - подвикна една вечер ефрейтор Верг. - Можеш ли да ходиш и да дъвчеш дъвка?
- Да - сви рамене вълкът и небрежно лапна една плодова дъвка за балончета. - Ето, ходя - и направи няколко крачки. - Дъвча - спря и започна да джвака. - Ходя - пак направи няколко крачки, като преди това спря да дъвче. - Дъвча - отново спря на място и започна да джвака...
- Неее! - възкликна Верг. - Имах предвид едновременно!
- Мога да правя и балончета - безметежно заяви Но Щен Вълк и показа как може.
- Оф - махна с ръка ефрейторът. - Както и да е...
------
- Олеле! - възкликна с уплах ефрейтор Верг. - Той е луд! Луд е! Ето, вижте - излиза му дим от ушите...
- Леле! - плесна с лапи Черната Пантера Ра. - Но, защо ти пушат така ушите?!
- Мнмнм - измуча нечленоразделно вълкът, а после изплю нещо с думите: - Пфуй... а кой каза, че пушенето е готино?!!!
- Хъм - замислено подритна леко влажния фас Верг. - А кой ти каза, че се пуши по този ненормален начин?
- Хъм - изсумтя на свой ред Но Щен Вълк. - Ти пък кога си ме виждал да правя нещо по нормалния начин...?!
------
- Утре ставаме точно в шест! - заяви Гар Ван.
- Много е рано - недоволно изсумтя ефрейтор Верг. - В девет става ли?
- Много е късно - сви рамене сенчестата.
- Нека да бъдем разумни - помоли Сянка. - Какво ще кажете за единадесет и петнадесет?
- Шест!!! - изръмжа Гар Ван с ефрейторския си глас.
- Мрън мрън мрън... - измрънкаха в един глас Верг и сянката.
------
- Кой направи това?! - възкликна Гар Ван. - Ко, теб гледам... е поне щях, ако беше тук... Хъм - изсумтя тя. - Какво става тук?!
- Ъъъ... - почеса се там където не я сърби Черната Пантера Ра. - Мисля, че направихме обратното на правилното!
- Охх... - въздъхна сенчестата. - Вие сте идиоти!
- Да - съгласиха се на момента пантерата и вълкът, а Но Щен Вълк добави: - Но сме твоите идиоти...
- Ахам - съгласи се Гар Ван. - Само за протокола да питам, дали във вашия речник съществуват думи като "план" или "мисъл"?
- Амиии - замисли се за момент Но Щен Вълк. - Съществуват, защо питаш?
- Ооо - махна с ръка сенчестата. - Просто така си питам.
------
- Но!!! - възкликнаха в един глас всички присъстващи. - Какво си направил с опашката си?!
- Сресах я... - небрежно сви рамене вълкът.
- Хъм - преценяващо огледа резултата Черната Пантера Ра. - Добра идея! Явно не е била твоя...
------
- Кой е това? - попита непознатият.
- Ааа - сви рамене Сянка. - Това е Ко Та Рак...
- Той е сърцето и душата на нашата компания - прекъсна го Гар Ван, при тези й думи котакът гордо се изпъчи.
- И бъбреците, и черния дроб също... - добави Но Щен Вълк, тук Ко леко се намръщи с много замислен вид.
- И... - започна да казва нещо Черната Пантера Ра.
- Млъкни! - прекъсна я Ко Та Рак, като изръмжа през зъби.
------
- Хайде да тръгваме - подкани приятеля си Но Щен Вълк.
- ОК - кимна Вълк в Сянка и се надигна от мястото си.
- Къде отивате?! - учуди се ефрейтор Верг.
- Там... - неопределено махна с лапа Но.
- Къде, къде? - сбърчи нос Верг.
- Луната ни зове... - обясни му Сянка.
- Олеле! - хвана се за главата Ко Та Рак. - Пак ще шумят цяла нощ...
- Така ли? - вдигна вежди ефрейторът. - Защо?
- Хей - размаха лапа пред лицето му котакът. - Вълциии... Лунааа... Сещаш се...
------
- Невъзможен е! - възкликна един ден Черната Пантера Ра.
- Кой? - зададе логичния въпрос Но Щен Вълк.
- Шира - продължи да се възмущава пантерата. - Отнася се с мен като с дете, все едно че не разбирам нищо от готвене!
- Хъм - замислено изхъмка вълкът. - Но ти наистина не разбираш!
- Няма значение! - възмутено размаха лапи Ра. - Важен е принципът!
- Амиии - сви рамене Но. - Принципно си права...
------
- Тадададаааа... - изтадададака Вълк в Сянка и застина очаквателно с разперени предни лапи.
- Ъъъ?!!! - зяпнаха го всички. А за зяпане, наистина имаше причина за зяпване - ушите му стърчаха в различни посоки и бяха боядисани, лявото в зелено, дясното в жълто. На опашката му бе вързана на фльонга малка червена панделка, а самата опашка имаше подозрително розовеещ нюанс. Козината по гърба му имаше четири различни отенъци на лилавото, а лапите му изглеждаха така, все едно преди малко е нагазил в леген с небесносиня боя.
- Приятел, държиш се много странно в последно време - внимателно подхвана Но Щен Вълк. - А щом аз ти го казвам, представи си какво значи...
- Пппп... - небрежно му се оплези Вълк в Сянка, при което му действие се видя, че езикът му е тревисто зелен и отново добави: - Тадададаааа...
- Бъбреци - завъртя нокът около слепоочието си Ко Та Рак. - Бъбреци...
------
© Стоян Вихронрав Всички права запазени