Какви са мислите на човека до мен? Всеки си мисли това. Но аз не се питам това. Аз се питам какви са моите мисли, моите мечти, моите надежди. Чудя се кога нещата в главата ми ще се подредят. Вече не знам абсолютно нищо. Мисля си вече дали аз се познавам? Дали аз знам какво искам, за какво мечтая? Стоя и мисля: “Коя съм аз? Защо съм тук, след като само страдам?” Какво толкова лошо съм направила в предишния си живот, та сега съм наказана в този и търпя всички наказания? Мечтая един ден всичко да се подреди, всичко да се промени и страданието да спре и най-накрая да усетя нещо различно от страдание. Като гледам щастливи хора по улиците и им завиждам - за това, че са щастливи. Кога ли и аз ще се почувствам така? Искам едно щастливо лято  изпълнено с щастливи мигове, изпълнено със смях. Искам лятото ми да бъде незабравимо и вярвам, че хората до мен ще направят всичко възможно това да стане реалност, а да не бъде просто една мечта. Но все пак има прекалено много време до тогава, а през това време страданието няма да ме напусне!