Мисли в огъня
Отбивам се при един познат. Живее на село, кара си пенсионерските години на спокойствие – в градината. Дръвчета, зеленчуци…
Къщата му модерна, с локално парно. Откъдето го заварвам да изнася връзки стари хартии – папки, рекламни вестници, брошури…
Обяснява ми – откарвал ги на един негов комшия, който зимата бил парнаджия в кметството. Та се отбил там на приказка и се шашнал. В мазето, където е старата инсталация, били натрупани книги. Остави съчинения на Ленин и Живков, ами и детски, юношестки, избрани романи някакви… Все преводни от руски, все от съветски издания…
Приятелят му обяснил – бракувани от читалището книги, нямало какво да ги правят, та да ги гори в старото парно…
Моят човек се шашнал. И му обещал да ги замени с друга хартия. Та сега бил струпал тук и докараните спасени книги, а пък амбалажа готвел за превоз…
- Разбираш ли, - казва ми – ясно ми е. Остарели са идеологически, остарели са за новите поколения, остарели са според политиката… Но как да ги оставя?
И аз разбирам. Книги! При това обявени за вредни комунистически…
Но…
Книги са горили само нацистите?!
И то пак книги, обявени за комунистически…
Историята се повтаря?
Бе, какво да му мислим? Цената на яйзата пак се вдига…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
