Мисли в огъня
Отбивам се при един познат. Живее на село, кара си пенсионерските години на спокойствие – в градината. Дръвчета, зеленчуци…
Къщата му модерна, с локално парно. Откъдето го заварвам да изнася връзки стари хартии – папки, рекламни вестници, брошури…
Обяснява ми – откарвал ги на един негов комшия, който зимата бил парнаджия в кметството. Та се отбил там на приказка и се шашнал. В мазето, където е старата инсталация, били натрупани книги. Остави съчинения на Ленин и Живков, ами и детски, юношестки, избрани романи някакви… Все преводни от руски, все от съветски издания…
Приятелят му обяснил – бракувани от читалището книги, нямало какво да ги правят, та да ги гори в старото парно…
Моят човек се шашнал. И му обещал да ги замени с друга хартия. Та сега бил струпал тук и докараните спасени книги, а пък амбалажа готвел за превоз…
- Разбираш ли, - казва ми – ясно ми е. Остарели са идеологически, остарели са за новите поколения, остарели са според политиката… Но как да ги оставя?
И аз разбирам. Книги! При това обявени за вредни комунистически…
Но…
Книги са горили само нацистите?!
И то пак книги, обявени за комунистически…
Историята се повтаря?
Бе, какво да му мислим? Цената на яйзата пак се вдига…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Надя!
-
Книги? Нито се ядат, нито се пият...
-
Благодаря, Силвия, Дочке!
-
Асоциирах с "451 градуса по Фаренхайт"Уви! Фантастиката все по реално навлиза в нашия бит...
-
Познавам един, който гореше парчета от телевизор(не че беше закъсал)икономия...Но такова чудо да се горят книги от библиотеката, заболяват ме костите. Какво да кажа... Така веднъж спечелих два кашона с книги, а друг път си намерих на една изоставена спирка торба с книги. Едната е надписана така(сега ще цитирам с точност, ако изгубилият си я познае и я търси, нека ми пише, ще му я върна). Ето и надписа: Учителският съвет при 34-то основно уч-ще" Л. Димитрова" гр.Пловдив, награждава за отличен успех през учебната 1972-1973г Катя Павлова Пандърска, ученичка от VIII "а" клас
24.VI.73
отдолу има печат (Домашна библиотека Мария и Павел Пандърски) -
Невинаги писателите са далеч от реалността
А нашата реалност винаги е била почти като фантастика, затова мои приятели от други страни ме питат как издържаме... -
Благодаря, Смути!
Лошото е, че Бредбъри фантазира, а у нас е реалност... -
Винаги ще има по някой спасяващ книгите, то и Бредбъри го е предвидил Ноо и винаги ще има повече идиоти, които да искат да ги горят!
-
Благодаря, Елке, Акеми!
А в Украйна отдавна горят книги. И превеждат Гогол на украински - както в Македония превеждат Вапцаров... -
В Украйна опитали да мобилизират Тарас Бубла, но той упорито отказала да се включи в самоубийството. Сигурно и там скоро ще почнат да горят книги.
-
Безсилие е! Прост народ се управлява лесно! А цената на яйцата...
-
Благодаря, Георги!
-
Сърцето ме заболя.
Само ката си представих - книги и огън...
Не ми се говори!
Поздравявам те. -
Благодаря!
Цин Шихуан - за съжаление, остава в историята. Гробницата - с глинената армия, законите, царството Цин като основа на Китай изобщо, определена държавническа философия, крепена върху насилието и егоцентризма на владетеля.
Само дето светът се движи от враговете му - четящите, пишещите, гледащите критично и градящи света. -
Един китайски император беше издал заповед да се изгорят всички книги. Ако се намери книга у някого - смърт. Целта била да няма книга от преди царуването му. Да го помнят. Е, забравих му името. Помня само безумието му.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
