Мисли в огъня
Отбивам се при един познат. Живее на село, кара си пенсионерските години на спокойствие – в градината. Дръвчета, зеленчуци…
Къщата му модерна, с локално парно. Откъдето го заварвам да изнася връзки стари хартии – папки, рекламни вестници, брошури…
Обяснява ми – откарвал ги на един негов комшия, който зимата бил парнаджия в кметството. Та се отбил там на приказка и се шашнал. В мазето, където е старата инсталация, били натрупани книги. Остави съчинения на Ленин и Живков, ами и детски, юношестки, избрани романи някакви… Все преводни от руски, все от съветски издания…
Приятелят му обяснил – бракувани от читалището книги, нямало какво да ги правят, та да ги гори в старото парно…
Моят човек се шашнал. И му обещал да ги замени с друга хартия. Та сега бил струпал тук и докараните спасени книги, а пък амбалажа готвел за превоз…
- Разбираш ли, - казва ми – ясно ми е. Остарели са идеологически, остарели са за новите поколения, остарели са според политиката… Но как да ги оставя?
И аз разбирам. Книги! При това обявени за вредни комунистически…
Но…
Книги са горили само нацистите?!
И то пак книги, обявени за комунистически…
Историята се повтаря?
Бе, какво да му мислим? Цената на яйзата пак се вдига…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
