12 янв. 2011 г., 15:58

Мислите откраднати 

  Проза » Другие
1365 0 15
2 мин за четене

Ще ти разкажа тихо, но на себе си...

Обичам те, защото се усмихваш.

И ето ден и ето тъмнина е.

Къде си?

Думите ти, погледа ти, твоята усмивка?

Къде си?

Ще се усмихнеш ли на моето мълчание..

Ще ме погледнеш ли тъй, както ме поглеждаше,

когато забивах ноктите си в твоята ръка?

Къде си?

В шума ли... разливаш се...

И нека бъдеш през девет царства в десето...

Аз те търся, откак те открих.

Ти си моя надежда и нежност.

 

Очаквам те на пътя сред  житата...

Заедно с прииждащия мрак.

Ти идеш като лек вечерен вятър.

Ръката ми потъва в твойта длан.

... Колко силна е твойта ръка.

 

И аз се смея, моят смях е весел...

Понякога кънти като тревожен писък в късна есен...

Към тебе, към тебе...

Макар че си близко.

 

Тишина.

Тъй хубаво е всичко.

Заедно сме и сме само двама.

Аз не вярвам в нашта раздяла.

Насън ли бе...

Валеше дъжд.

И повече не помня аз.

Прегърни ме.

Още, още...

„Аз ти галя косите с ръка

и говоря смутено и влюбено..“

До зори ще те галя така,

да е сладък съня ти.

От гората вали светлина.

Пролетен сън си ти...

Вали. Мълча.

Ти също.

Дано в съня ни пролет да цъфти.

 

Снощи е валяло дъжд

и затова са весели дърветата.

И аз се радвах.

И щях да се разплача.

Небето се разплака...

Започвам пак.

 

Ти! Ти!

Стой!

Сърцето ми свири.

Бе пълен с тебе моят ден.

Ти усещаш.

Дай ръка!

Погледни ме.

„Във очите ми слънце блести...

То е твое, то е твое, за тебе гори...“

Постой така.

В очите ти живеят открехнатите

бездни на нощта.

Толкова е странно и прекрасно.

 

Миг, бездънен като вечност.

Далечни утринни мъгли.

Идещите силуети на горите

и клоните, разтворили обятия в нощта.

Светът е омагьосан...

А може би и аз...

 

 

 

© Сияна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добре дошла!
  • Благодаря,Стефка!Радвам се,че ти е харесало!
  • Мога само да подкрепя по-долните коментари!
    Много харесах! И добре дошла
  • Хармонията е необходима,съдържа спокойствие и ред и други неща..Радвам се,че съм ти предала такова усещане,Катя!
  • Донесе ми хармония. (sun) Прекрасно е!
  • Благодаря за топлото приветствие,Барон Ивайло!Благодаря и на теб,Ивон!
  • Красиво пишеш!
  • Радушно си посрещната, което говори, че излъчваш светлина, Сияна. Добре дошла и от мен. А съвършенството е винаги на ръка разстояние, не го забравяй...Успех под това слънчево небе, под което дебнат и облачета...Барона
  • Радвам се,че ти е харесало!Благодаря за коментара!
  • Страхотно е... Толкова... Влюбено...
  • О,колко мили коментари!Благодаря сърдечно!Давате ми радост,а аз съвсем не ви познавам.Как е хубаво.
  • Чудесно е, Сияна!!!
    Толкова се радвам, много ми хареса!!!
    Добре дошла и пълен напред!
    Много хубаво пишеш!!!
  • Добре дошла!
    Аз не вярвам в ничия раздяла-сърдечни поздрави
  • Много благодаря за коментарите!За първи път публикувам и така се радвам,че на някой му е харесало..
  • Прекрасно е. И много мило. И искрено, и истинно... Усеща се и онзи ритъм, намиращ се на границата между поезията и прозата. И също е пълно, завършено, отлично.
Предложения
: ??:??