Младият Кольо се запознава със Стойчо трийсетака

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета.

Малко се знае обаче за живота на Кольо преди да стане четник. И все пак, част от миналото на знатния войвода се е запазило в легендите, предавани от поколение на поколение в западните селца, разположени в подножието на Пирин планина.

Една от тези легенди разказва за младия Кольо и запознанството му със Стойчо трийсетака при селския кадия...

***   ***   ***

Една сутрин пред кадията довели двама души. Единият от тях бил Стойчо трийсетака - млад и здрав човек, сега превързан и кървящ. Другият бил младият Кольо, който по-късно щял да стане известен като Кольо войвода. Кадията се обърнал към Кольо и му казал:

- Кажи сега, Кольо, какво стана в гората вчера.

- Ами то как да ви кажа, кадия ефенди - започнал разказа си Кольо - аз бях тръгнал на лов. И по едно време гледам в далечината един глиган. Тръгнах да преследвам глигана, ама той, дяволът му с дявол, хукна да бяга от мене. Аз го гоня, той бяга. Той бяга, аз го гоня. После като минахме хълма, аз видях как косматото прасе се скри в едни храсти. Аз се приближих мълчешком, залегнах зад едни камъни, прицелих се и стрелях в храстите. Чух квичене и продължих да стрелям...

- Ясно, ясно! - прекъснал го кадията. - И кога разбра, че без да искаш си прострелял Стойчо трийсетака?

Кольо се почесал гузно и промърморил:

- Ами... кадия ефенди... разбрах, че нещо с тоя глиган не е наред, когато прасето му с прасе тръгна да ми отговаря иззад храстите с ответен огън...