Спокойно си течеше петнадесетият век. Спокойно – нямаше закъде да бърза. Преди него мина четиринадесетият, зад гърба му чакаше реда си шестнадесетият.
Принц Джовани седеше до прозореца на кулата. Разчорлен, раздърпан и разтревожен. Война нямаше, данъците пристигаха овреме, търговци тоя ден не бяха го оскубвали, двете му любовници още не бяха разбрали за третата.
Изобщо- обикновен средновековен ден.
Е, не съвсем. Нямаше все още писмо от Джована, бъдещата кралица, когато баща му най-после отиде заслужено в по-добрия свят и Джовани стане крал
Беше й писал наскоро – нямаше и седмица. Красиво и романтично писмо с обещания за подаръци и дори чуждоземни украси във вид на парфюми и подправки. Сам знаеше колко разкрасяват човека тези нещица. Облееш се с парфюма и няма нужда да се къпеш всяка година, сложиш подправки и добре разложилото се месо се превръща в деликатес, ухаещ на чуждо и чисто…
Обаче – на! Още нямаше отговор.
А в писмото можеше да има и подарък. Например, реалистичен портрет на кр ...