Модерна средновековна приказка
Спокойно си течеше петнадесетият век. Спокойно – нямаше закъде да бърза. Преди него мина четиринадесетият, зад гърба му чакаше реда си шестнадесетият.
Принц Джовани седеше до прозореца на кулата. Разчорлен, раздърпан и разтревожен. Война нямаше, данъците пристигаха овреме, търговци тоя ден не бяха го оскубвали, двете му любовници още не бяха разбрали за третата.
Изобщо- обикновен средновековен ден.
Е, не съвсем. Нямаше все още писмо от Джована, бъдещата кралица, когато баща му най-после отиде заслужено в по-добрия свят и Джовани стане крал
Беше й писал наскоро – нямаше и седмица. Красиво и романтично писмо с обещания за подаръци и дори чуждоземни украси във вид на парфюми и подправки. Сам знаеше колко разкрасяват човека тези нещица. Облееш се с парфюма и няма нужда да се къпеш всяка година, сложиш подправки и добре разложилото се месо се превръща в деликатес, ухаещ на чуждо и чисто…
Обаче – на! Още нямаше отговор.
А в писмото можеше да има и подарък. Например, реалистичен портрет на красавицата Джована. Защото той беше опитен принц – принцуваше вече осемнадесет години, добре познаваше етикета и разбираше разликата между истината и изображението й. Пък и агентите му със заеквания намекнаха – май принцесата не е точно копие на изпратения до краля портрет. Не е съвсем златокоса, нито синеока, пък и художникът беше спестил поне половината месища от импозантната й принцеска фигура…
Но… Писмото, писмото…
В тоя миг се чу плясък на крила. На перваза кацна гълъб. Принцът радостно го сграбчи, откъсна главата му и смъкна от оцелялата шия масурчето с писмото. Гълъбът падна в краката му – беше си свършил работата и по средновековните закони отиваше в кухнята.
А писмото беше кратко. С непознат почерк там пишеше: „ Майстор на мечове. Здрави, остри, качествени, на добра цена…“
Принцът хвърли рекламата през прозореца. Отде да знае, че това е исторически момент – появата на първия спам…
© Георги Коновски All rights reserved.
Сигурен ли си, че гълъбът не е умрял от миризмата... парфюмите, де? 
