5 мар. 2007 г., 22:14

Моето ходене на мач

1.8K 0 4
Веднъж, и аз като мъж с гащи, реших да отида на футболен мач.
Речено-сторено... Кой, кой, кой? ЦСКА-Литекс...
Нали си падах нещо цесекарче...
Ако някой е ходил на мач, знае какво е. Обичайните слънчогледови семки, хлапетиите, които си дерат гърлата, целите накичени с червени шалчета, нататуирани, пияни, крясъците им и т. н...
Гледам си аз, гледам си, обаче в един момент ме хвана скуката. И тъкмо, когато погледнах за малко в полицаите отстрани, целия стадион ревна: "Гоооооооооооооол!"
Хлапетиите около мене наскачаха, започнаха и те да се дерат: "ЦСКА! ЦСКА!", а аз си седа най-кротко и чакам да ми пуснат повторението... Чакам и даже се сърдя на режисьора, че много го бави... Докато дойде един момент, в който все пак се опомних!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенко Пенков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хахаха браво! Ако повторенията са минусът на живото гледане, то плюсът определено е липсата на коментар по някоя телевизия
  • Страхотно! Браво! Поздрави!
  • Добре ги редиш, Яворе! Чакай да честитя на Деус, той си знае!
  • Гооооооол Къде е голият

    Шегувам се! Тези твои разкази ме радват много!

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...