Моето ходене на мач
Веднъж, и аз като мъж с гащи, реших да отида на футболен мач.
Речено-сторено... Кой, кой, кой? ЦСКА-Литекс...
Нали си падах нещо цесекарче...
Ако някой е ходил на мач, знае какво е. Обичайните слънчогледови семки, хлапетиите, които си дерат гърлата, целите накичени с червени шалчета, нататуирани, пияни, крясъците им и т. н...
Гледам си аз, гледам си, обаче в един момент ме хвана скуката. И тъкмо, когато погледнах за малко в полицаите отстрани, целия стадион ревна: "Гоооооооооооооол!"
Хлапетиите около мене наскачаха, започнаха и те да се дерат: "ЦСКА! ЦСКА!", а аз си седа най-кротко и чакам да ми пуснат повторението... Чакам и даже се сърдя на режисьора, че много го бави... Докато дойде един момент, в който все пак се опомних!
Речено-сторено... Кой, кой, кой? ЦСКА-Литекс...
Нали си падах нещо цесекарче...
Ако някой е ходил на мач, знае какво е. Обичайните слънчогледови семки, хлапетиите, които си дерат гърлата, целите накичени с червени шалчета, нататуирани, пияни, крясъците им и т. н...
Гледам си аз, гледам си, обаче в един момент ме хвана скуката. И тъкмо, когато погледнах за малко в полицаите отстрани, целия стадион ревна: "Гоооооооооооооол!"
Хлапетиите около мене наскачаха, започнаха и те да се дерат: "ЦСКА! ЦСКА!", а аз си седа най-кротко и чакам да ми пуснат повторението... Чакам и даже се сърдя на режисьора, че много го бави... Докато дойде един момент, в който все пак се опомних!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенко Пенков Всички права запазени
