Тихо е. И тъмно. Лек ветрец развява косата ти. Виждам те. О, да, виждам те. Виждам луната, отразена в сините ти очи. Виждам себе си там, безмълвна и наблюдаваща. Устните ти - така меки и изкушаващи. Като коприна. Усещам твоя поглед, който преминава покрай мен като въздишка и отшумява като полъх на морски бриз. Усмихваш се и около устните ти се появяват онези щастливи бръчици, които така обожавам. Те сякаш скришом издават щастието,стаило се в душата ти. Виждам всяка пора от кожата ти, излъчваща доброта и спокойствие. Усмивката ти не изчезва. На мен ли се усмихваш? Моля те, кажи ми, защото ме е страх да се обърна. Да не би там да има някой друг? Не виждам сянка, но кой знае. 
   Тихо се приближаваш. Правиш стъпка напред, но после отстъпваш. Защо? Да не те уплаших? Извинявай, не исках. Просто обичам да те съзерцавам. Вдигаш ръка,за да ме докоснеш, ала лекият ти жест преминава през мен. О, какво направих? Поглеждам те, ала ти сякаш гледаш през мен. Обръщам се, но там е празно. Тихо. Пространството мълчи. Пак отстъпваш, но сега аз се приближавам. Защо не ме виждаш? Аз съм тук, гледам те и те обичам. Не разбираш ли? Нима забравил си стотиците ни малки сладки мигове? Навеждаш се към мен или поне така ми се струва. Но отново не те усещам. Явно и ти, защото не ме целуваш, не ме прегръщаш както правеше преди.
   Да не би да съм мъртва? Не? Но ако не съм, защо не усещам мекия ти поглед, красивото ти лице, близо до моето? Може би не ме обичаш вече. Да,сигурно е това. Погледът ти е празен,не посягаш да ме докоснеш и прегърнеш.
Поглеждам надолу. Стоя върху черна пръст,а срещу мен има паметник. Надписът гласи: "С любов и мъка..." Сега разбирам. Не съм аз мъртвата. Докосвам ледения камък. Зловещ смях се изтръгва от свитото ми гърло. Как не бях разбрала веднага? Глупаво недоразумение. Знаеш ли, липсваш ми. Може би ти го казвам твърде късно. Моля те, прости ми. Преглъщам болката и тръгвам, без да се обръщам назад. Мракът ме обгръща мълчаливо. Мъгла се стеле навред. Къде отивам? Не зная. Защо си тръгнах? Не зная. Господи, въпросите са твърде много.