Какво е да се чувстваш далеч... и то от най-близкия си човек, този, който си мислил, че никога няма да изгубиш, този, който се е кълнял, че не е способен да те нарани и ще направи всичко за теб... Да се чувстваш далеч... и то по своя вина, вина, която твърде късно си осъзнал, защото си бил твърде зает да се правиш на друг и да криеш чувствата си до такава степен, че най-накрая да успееш да заблудиш и самия себе си. А това е най-голямата грешка – да повярваш на собствените си лъжи и да е твърде късно, защото нещата вече не могат да се оправят, злото е сторено, остава само болката и поредната заблуда, поредната загубена частичка от сърцето ти, което е било тъй отдадено на този човек, но благодарение на теб, той така и не го е разбрал и сега вече е късно да ти повярва... твърде късно е за всичко, дори за ново начало, защото когато загубиш себе си, връщане назад няма. А когато проумееш своите грешки, ти се променяш, вече не си същият, искаш да забравиш за всичко, за всичките погрешни стъпк ...