Молитва
Затворих очи, тъмнината ме обви. Самотата скова душата ми, а една сълза се отрони и падна на възглавницата. Бавно мрака причиняваше болка и хиляди въпроси бушуващи в съзнанието ми. Наоколо имаше бели облаци и аз стъпвах върху тях. Всичко беше бяло напомнящо на болнична празнота и самота. Ходейки стигнах до една порта, цялата обкована в злато. Над портата беше изписано - "Хората са сънят на Господ". Посегнах да отворя, защото имах нужда от помощ, а изглежда там можеха да ми помогнат. Стъпвах бавно, а наоколо всичко беше в мъгла, не виждах нищо. Продължавах все напред, като очаквах да видя някого. Тогава чух глас, който казваше:
-Защо си тук, дете мое?
От този глас струеше както власт, така и спокойствие. Наведох глава и продължих да вървя. Тогава пред мен се появи светлина. Беше толкова ярка, че ме заслепяваше и не можех да видя какво има зад нея. Повървях още малко и пред мен започна да се появява фигура на мъж. Той беше облечен в бяла роба, косите и брадата му бяха бели, а в р ...