Молитва за обич (2 част)
Лазаринка бе склонила глава пред Дамян, синът на хаджи Иван. Продадоха я.... Сякаш някой бе окрал нарцисите от градината ù... Краищата на червената кърпа на главата ù висяха някак уморени от тъга. Листата на явора посърнали мълчаха. Паднеше ли нощта, совата жаловито привикваше Лазаринка.
Душата на младата невеста копнееше за песен, за нежната милувка на яворовите листи. Чувала бе приказки, че огънят в господарско огнище не топли... А зимата тежко удряше по дървените капаци на прозорците.
Всяка вечер невестата излизаше на замръзналото стълбище и с нажалени очи търсеше песента на Кадри. Чакаше го, за да сподели с него малката им тайна, която трептеше като пеперуда под гърдите ù.
Дочуваше ли хлопването на дървената портичка, знаеше, че не Кадри ще се зададе по бялата пътека, а зачервеният от забавата в кръчмата, съпруг.
Дамян и тази вечер премина край нея, загледал я с кръвясали очи.В кръчмата бе налетял на Кадри, когото ненавиждаше, и сам не знаеше защо...
Завръщайки се, Дамян протегна разтреперана ръка, за да прегърне Лазаринка, но тя, дърпайки се назад, се хлъзна на едното стъпало и падна надолу по ледената стълба. Изохка тихичко. Остра болка полази гърба ù... Студеният въздух затисна гърдите ù. Дамян се обърна и влезе в къщата, без дори да погледне невестата си. Тя стана и оправи краищата на сукмана си. На снега аленееха три червени капки кръв.
С приведени от болка очи се заизкачва по стълбата... Притискаше ръце към престилката си, за да долови трепета от крилата на пеперудата... Не ги чуваше.
- Събуди се! - тихичко прошепна тя и по бузата ù се стече сълза.
Скръсти ръце за молитва и замъглено погледна нагоре. Черни облаци плаваха по зимното небе...
През нощта Лазаринка се замъчи в постелята. Силната болка оковаваше цялото ù тяло.
- Не е време. - мислено си говореше Лазаринка.
С нажален поглед търсеше помощ от спящия наблизо Дамян. Но той похъркваше безчувствено...
Жалната песен на камбаната разбуди цялото село. Кадри, с тревога в гърдите, хукна към опустялата градина, със скованото от студ дърво... Премина със забързани крачки по бяла пътечка и с трясък отвори вратата на опустелия дом. Лазаринка бе отлетяла като лястовица.
До скованите ù от студ нозе лежеше червен вързоп... С разтреперани ръце Кадри стисна бялата ръка на Лазаринка в своята, за да я стопли. Понечи да разгърне вързопа... Но така и замря...
Дамян стоеше на прага на стаята със замрежен поглед и с димящото дуло на пушката... Совата се обади, като че ли от долната земя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Стефанова Все права защищены
