Лазаринка бе склонила глава пред Дамян, синът на хаджи Иван. Продадоха я.... Сякаш някой бе окрал нарцисите от градината ù... Краищата на червената кърпа на главата ù висяха някак уморени от тъга. Листата на явора посърнали мълчаха. Паднеше ли нощта, совата жаловито привикваше Лазаринка.
Душата на младата невеста копнееше за песен, за нежната милувка на яворовите листи. Чувала бе приказки, че огънят в господарско огнище не топли... А зимата тежко удряше по дървените капаци на прозорците.
Всяка вечер невестата излизаше на замръзналото стълбище и с нажалени очи търсеше песента на Кадри. Чакаше го, за да сподели с него малката им тайна, която трептеше като пеперуда под гърдите ù.
Дочуваше ли хлопването на дървената портичка, знаеше, че не Кадри ще се зададе по бялата пътека, а зачервеният от забавата в кръчмата, съпруг.
Дамян и тази вечер премина край нея, загледал я с кръвясали очи.В кръчмата бе налетял на Кадри, когото ненавиждаше, и сам не знаеше защо...
Завръщайки се, Дамян протегна р ...