30.07.08
Момче, момиче и полупразна бутилка водка
Той беше гладичък и равен. Напълно плосък. Само зърната на гърдите му бяха релефни и се очертаваха - като пришити копчета. Като на плюшена играчка... е, не, че някой слага зърна на плюшените играчки де... ама ако слагаха, т.е. ако някой реши да сложи, така ще изглеждат сигурно... Абе, шантава работа.
Та съвсем като дете изглеждаше той. Нямаше как да го гледаш и да не ти стане едно такова мило и детско - да ти се прииска да го потупаш по главата, да му дадеш два лева за сладолед и да го пратиш да си играе.
Ама той пък си седеше на пейката и умислено си пийваше водка от бутилката. Без разредител.
За потупването по главата - иди до иди, ама май би било малко неуместно да му ги дадеш тия два лева и да го пратиш да си играе. Не, че ще ти обърне внимание момчето - седи си и си пие - к'во му пречиш, ама на теб няма как да не ти стане тъпичко. Тя водката със сладолед не върви много... а и как ли ще си играе, като, тъй както го гледах, едвам се ...