30.07.08

Момче, момиче и полупразна бутилка водка

Той  беше гладичък и равен. Напълно плосък. Само зърната на гърдите му бяха релефни и се очертаваха - като пришити копчета. Като на плюшена играчка... е, не, че някой слага зърна на плюшените играчки де... ама ако слагаха, т.е. ако някой реши да сложи, така ще изглеждат сигурно... Абе, шантава работа.

 Та съвсем като дете изглеждаше той. Нямаше как да го гледаш и да не ти стане едно такова мило и детско - да ти се прииска да го потупаш по главата,  да му дадеш два лева за сладолед и да го пратиш да си играе.

Ама той пък си седеше на пейката и умислено си пийваше водка от бутилката. Без разредител.

За потупването по главата - иди до иди, ама май би било малко неуместно да му ги дадеш тия два лева и да го пратиш да си играе. Не, че ще ти обърне внимание момчето - седи си и си пие - к'во му пречиш, ама на теб няма как да не ти стане тъпичко. Тя водката със сладолед не върви много... а и как ли ще си играе, като, тъй както го гледах, едвам се крепеше седнал на пейката.

Представих си го - както си е такъв един детски и невинно пиян да стане и да се засили към пясъчника. Да се тупне сред дечицата и да им запохърква тихичко, а те да си подскачкат край него и да го зариват с пясък, и да му слагат кофички по главата... Да си играят. Не ми се хареса много тая представа. Не, че нещо, ама майките им, откакто са спрели да излизат с такива като него и са започнали да се грижат децата им някой ден да не станат такива като него или да не започнат да излизат с такива като него¹, сигурно са позагубили чувството си за хумор и не биха оценили иронията в цялата сценка. Та каква е иронията ли? Еми не съм много сигурна, ама вероятно е, че поне веднъж майките са виждали татковците в подобно състояние... И са го намирали по някакъв начин мило и сладко... и по детски симпатично. Но им е ставало тъжно все пак.

Не знам дали ме разбирате... и дали оценявате иронията. Ама на мен ми стана мило. Искаше ми се (следователно) да направя нещо мило за младежа прeди да попадне в пясъчника и да усети гнева на младите майки².

Та седнах аз при него на пейката. Потупах го по главата и му взех бутилката водка. (Странно защо, но той нямаше нищо против.) Допих я и го изслушах. Не, че нещо му разбирах де, ама го оставих да говори човека. То май всъщност и той не разбираше много-много, какво мисли, какво иска да каже и какво излиза най-сетне като звукова конфигурация. Но нито на мен, нито на него му пукаше. Като допих водката, започнах да го разбирам малко по-добре. Но отново - нито на него, нито на мен ми пукаше. Водката свърши, малдежът се измори от опитите да говори (защото това му беше проблемът, нали) и заспа. На мен ми стана скучно. Събудих го и му хванах такси³. Да си ходи по живо, по здраво момчето. Аз пък си се върнах на пейката. Беше ми се лепнала една идиотска усмивка и се чудех какво да я правя и къде да се дяна с нея - все пак по обяд беше. А и не си спомнях вече накъде бях тргнала преди да срещна младежа и да реша да го спасявам... От какво ли щях да го спасяваам... и аз не си спомнях. Май само исках да го потупам по главата. Май ми стана мило и тъжно за него. Че е сам. Че е пиян до безумие преди обяд да е станало даже. Че е много вероятно да си има причина за това... А пък е много вероятно и да си няма такава. Абе сигурно прсто съм искала да му изпия водката. Знае ли човек...

Останах на пейката. Да се правя, че се радвам на дечицата докато си играят. Голяма радост беше.⁴

 _____________________________________________________________

^{1 В съответните фикционални отношения майки-деца, тези грижи започват в много, много ранна възраст : )}

^{2 Струва ми се, че всички майки лесно се разгневяват... особено по-младите от тях. Сигурно е свързано с тяхната  отговорността и изпъкващата на фона й безотговорност, присъща за околните.}

^{3 Съответното такси му го платих предварително (защото все пак му изпих водката на човека) и ми излезе доста повече от предвидените два лева за сладолед.}

^{4 Извинявам се на съответния младеж, от съответната фикционална вселена, че го напих така лошо (при това с водка - вид алкохол, който аз не употребявам, следователно по законите на моето деспотично въображение и той би трябвало също да не употребява... моя грешка). Извинявам му се и за махмурлука. Ако ми прости, обещавам никога повече да не го намесвам в глупавите си опити за проза... а може и някой ден стихотворение да му посветя (само ако сам поиска). Предварително му благодаря. Извинявам се и на майките и дечицата, ако с нещо съм ги обидила. И на тях предварително благодаря. Последно - извинявам се и на вас, които четете това: за ситния шрифт накрая, който толкова  много ме изкефи, че се отплеснах да пиша с него и сега едвам се сдържам да не продължа. Но спирам в името на добрия тон. И на вас благодаря: за изгубеното време. :)}