Разказ за момчето и кометата
Имало едно време, както разказват в големите томове с приказки... Едно приказно начало - на една не толкова приказна история. Всъщност, тя е съвсем истинска, толкова, колкото е и смъртта, история, която всеки от нас изживява поне веднъж през екзистенциалния си път. Тя е около нас, но не винаги я забелязваме, напротив, подминаваме я, както мръсният влак поредната си спирка, но веднъж уловим ли я, оставя дълбока следа в сърцата и душите ни, неизлечим белег и извор на спомени.
Недалеч, в едно малко селце живеело едно момче. На пръв поглед напълно обикновенно, но малцина се вглеждали в погледа му, в тези дълбоки сини очи, които сякаш предизвикват умиление у всеки, който не се въздържал да проникне в тях. Очи, криещи толкова болка и самота, отчужденост и същевременно непримиримост.
Тези очи си оставали все така влажни и неразбрани, но отвъд тях се криело цялото щастие на света.
Точно тези очи копнеели само и единствено някой ден този свят да стане реален и очите ...