Пробудих се. Отново зверски махмурлук. Мозъкът ми плацикаше в черепа сякаш бе малка стафидка в тенекиена кофа пълна с вряла вода. В устата ми беше пустиня и имах вкус на умряло врабче. Най-лошото беше, че нямах идея къде се намирам, но това ми беше последна грижа. С много усилия се надигнах от леглото и отворих очи. Обстановката ми бе непозната, но стандартната мебелировка ми подсказваше хотелска стая. Като една от многото, в които се бях будила в подобно състояние. Лайко тихо спеше до мен. Легнал по гръб, с глава килната леко на ляво той надигаше равномерно гърди. Тялото му беше страхотно. Мамка му, защо не записах медицина, сега можех да уча анатомия по оформените му мускули. Макар, че ми беше много лошо се усмихнах. Влечеше ме към този мъж. Изпитвах огромно желание да го целуна, но ме достраша, че ще го събудя.

         Станах тихо и отидох в банята. Наплисках лицето си с ледена вода и нажабурих устата си. Нямах четка за зъби. Сдъвках люта дъвка и навлякох снощните си дрехи. Воняха на пияница, както между впрочем и аз самата. Нуждаех се от кафе и фреш. Не че това щеше да успокои плацикащата се стафида в главата ми, но поне щеше да пооправи сухотата в устата ми. Тихо излязох от стаята. Знаех, че Лайко няма да се събуди скоро, а когато стане, ще се сети къде да ме търси.

         Когато слязох в лоби бара на хотела се огледах и осъзнах, че градът отдавна се е раздвижил. Седнах на маса в ъгъла и си поръчах двойно кафе, фреш от грейпфрут и топла минерална вода. Колко ли бе часът? Огледах се. В далечният край на помещението голям, непасващ на обстановката часовник показваше малко след 3 след обяд.

         Изпих фреша почти на един дъх и започнах да подреждам мислите в главата си. Лайко бе пристигнал от Прищина късно вечерта в петък. Как беше дошъл? Защо? Порових се за парченце спомен, което да залепя в това бяло петно. А, да! Обадих му се пияна. Напсувах го, крещях му, че не ме обича, че не му пука за мен, че съм поредната му курва. И късно през нощта или не, рано призори го видях там. Облегнат на колата си, внушителен, скръстил ръце ме гледаше лошо. А аз вече бях пред припадък. С няколко грозни залитания стигнах до него. Гледах го право в очите. И той ме гледаше с онзи свой твърд като стомана, остър като самурайски меч сив поглед. Така стояхме може би няколко секунди, може би час. Не помня. Тогава той помръдна. Направи крачка към мен и ме прегърна. Целуна ме по челото и ме вкара в колата.

         - Лайко, искам да ти духам! – провлачено му казах аз и с неориентирано дрижение се опитах да го хвана за пакета. Не успях.

         - Треба да ставаш! – отговори той с усмивка и отмести ръката ми от бедрото си. Говореше странна смесица от български и сръбски с албански акцент. Това ме влудяваше.

         После съм заспала. Вчера сутринта се събудих в подобно състояние в квартирата си. Лайко не спеше. Беше седнал на леглото срещу мен, беше изпушил повече от половин кутия цигари, а в краката му имаше натикани една в друга четири или пет пластмасови чашки от кафе. Гледаше ме. За Лайко вече бях разбрала, че не спи по много, освен ако не е пил много и е пушил много трева вечерта. Два часа обикновено му стигаха.

         Гледах го. Вкичко ми беше премрежено.  Потърках очи.

         - Що хочаш од мене? – попита ме той с непозната твърдост в гласа. Какво искам? Добър въпрос.

         - Искам само теб! Толкова ли е много? – промрънках аз. Раздразних се от тъпият му въпрос. Нима не се сещаше какво искам? Не беше ли очевадно?

         - Мене! – повиши глас той и рязко се изправи. Завъртя се на пета, навик който, както по-късно научих, му останал от армията, когато воювал в Босна. Шумно издиша и ме погледна. Седна на леглото до мен и погали косата ми. Впери в мен най-нежният поглед, който суровите му сиви очи можеха да излеят и в миг острите черти на лицето му омекнаха.

         - Волим те, Норе! Волим те, али я не могу више! – каза той с нотка на безсилие в гласа. – Треба да работим, треба да пътувам пак у Немачко! Що да те правим? Свака ноч кога си пила ме кунеш. Сръце ме боли като слушам. Знам, че ово ни си ти, али сръцето боли. Що да те правим? Знаеш ли де е Прищина? И я долазям свака неделя! Не може тако! Дете си още, Норе, дете си, а я сам мужкарац... Я не знам що да правим, кажи ти!

         - Вземи ме с теб! – сопнах се аз, сякаш му сочех очевадна истина. Толкова ли е трудно?

         - Казах ти, дете си! – усмихна се той и пак погали главата ми. Надигна се и взе кутията си с цигари, купена някъде по безмитните магазини. Запали една и ми предложи. Надигнах се и запалих. Вече нямах сили да му се сърдя. Мамка му, прав беше! Дете съм! Да го разкарвам от Косово винаги щом ми скимне. Пък и на него не му е зле с мен, щом всеки път идва, помислих си аз и се усмихнах. Лайко се огледа. Нищо не нарушаваше тишината в апартамента, освен далечното жужене на хладилника в другата стая.

         - Де са Елена и негърката? – попита Лайко, който отдавна бе разбрал, че съквартирантките ми ги няма.

         - Елена е с чичо си Смирновски в Истанбул, а Камелия беше снощи с мен... – сепнах се и погледнах Лайко уплашено, но и в очакване. Сякаш той беше човекът, който може да реши всеки мой внезапно изникнал проблем. – Лайко, къде е Камелия?

         - Не знам. – кратко отговори той.

         - Сигурно пак е ударила чуждо! – усмихнах се аз поуспокоена. – След малко ще се прибере полупияна и весела.

         Вече бях изпила двойното си кафе и половината вода, когато отново погледнах големият, непасващ на обстановката часовник на стената. Вече сочеше три и половина, а зверски глад забушува в стомаха ми. Набързо платих сметката, облякох палтото си и излязох навън. Хладният въздух освежи лицето ми, но и обостри глада ми. Исках мазен боклук. Огледах се и видях дюнерджийница на десетина метра надолу по улицата.

         За отрицателно време изгълтах възсоления дюнер и побързах да запаля цигара. Силите ми започнаха да се завръщат.

         С Лайко прекарахме вчерашния ден в див секс. Не можех да му се наситя. Дори когато мощните му тласъци ми причинаваха болка, аз продължавах да го искам все по-навътре и по-навътре в себе си. Исках да го погълна целия. Паснахме си още от първият път, когато се изчукахме уж неангажиращо след като го бях фокусирала в една дискотека преди два месеца. Той ме докосваше точно там, където имах нужда да бъда докосвана и това му доставяше удоволствие колкото и на мен. Моето удоволствие го възбуждаше. Аз от своя страна исках да докосвам и целувам всеки милиметър от твърдото му оформено тяло. Галех го, облизвах го, целувах го. А той полудяваше, хапеше ме и ме разкъсваше. Вдигаше летвата, а аз го надскачах. После той надскачаше мен... До безкрай. Изкачвахме се в нови измерения, бяхме като затворени в сфера, изстреляна в орбита. Вътре аз, той и нашето удоволствие. Никога моето удоволствие или неговото. Винаги нашето. Именно това наше общо удоволствие ни сливаше в един и ни караше да се желаем и да се стремим един към друг с всички сили.

         Дръпнах за последен път от цигарата си и угасих фаса с тока си. Тръгнах към хотела. Вече се чувствах значително по-добре. Главоболието ми по това време обикновено отшумяваше доста бързо, защото имах тренинг. Поне четири сутрини в седмицата се събуждах така. Телефонът ми звънна. Помислих си, че Лайко ме търси. Беше Камелия.