Последният ден от лятото се изплъзваше като шепа пясък от нечии длани.
На морския бряг присъствието беше повече от оскъдно. Единствено се забелязваше фигурата на девойка, разхождаща се боса близо до водата. От време на време прииждащите вълни гъделичкаха краката ù и това я караше да се кикоти.
Земята се радваше до насита от изобилието слънчеви лъчи и в отговор поздрави сияйното синьо небе с песента на всичко, що жужеше и чуруликаше. Беше един от последните дълги дни. Във въздуха имаше мараня, наситена с нотки меланхолия и привкус на романтика. Спектакъл не липсваше, както и публика.
Момичето, което по–рано се заиграваше с вълните, сега се устреми към една от крайбрежните алеи. Видя една свободна пейка с изглед към морето и седна.
По кожата ù се спусна топлото докосване на морския бриз. Отпусна се и затвори очи.
Потокът от разхождащи се започна да се размазва в пространството до степен, че никое лице не можеше да се разпознае, а всяка личност бе оставила застинала и отличителна диря сле ...