28 окт. 2023 г., 22:49

Момини сълзи 

  Проза » Другие
331 1 0
2 мин за четене

    В централния парк на град Хисар ромоли с водата си шадраван с изваяна статуя на гола девойка в средата. Тя държи с двете си ръце високо над главата си голяма, тежка тава... Един от символите на града – момата с тепсията, е свързан с легенда от този край...
                                                                                              
  Управителят на Хисаря – Хасан бей безчинствал из града и околните села. Зърнел ли по-хубаво момиче, то веднага бивало завличано за ханъма в харема му. Затова жените се криели от него като от чума, когато узнавали за пристигането му. Вечно обикалял из околността, възседнал породист кон, с надеждата да съзре някоя хубавица, която да замени по-старите в харема му.
 
  Едно момиче от близките села, дълго било крито от бейския взор. Израснало чудно хубава девойка. Гордеели се с нея роднините и съселяните й, но една мъка имали в сърцата си — да не би проклетникът да я открие. За зла участ това се случило... И нея не могли да опазят от мръснишкия поглед на управника. Съзрял я турчинът, хвърлил й око и още на другия ден изпратил гавазите си. Замъкнали я в харема му. Цялото село се изпроводило да моли за милост, плач до небето се вдигнал!... Нищо не могло да омилостиви сладострастният управник. Но кораво било сърцето и на младата българка. Тя била готова да се прости с живота си, но за вярата си решила да се бори докрай! Какво ли не правел Хасан бей, за да я предразположи към себе си. Как ли не я омайвал със сладки приказки, с дрехи от сърма и коприна я облякъл; в злато и сребро искряла цялата. Но нищо не помагало. Тя останала горда, непреклонна и студена към него като лед.

 Извън себе си от ярост, беят решил да й отмъсти за това, че го пренебрегва и да я унижи. Поканил знатни турци от Филибето и устроил пищен масраф. Когато гостите преяли и препили, домакинът заповядал да съблекат гяурката гола, да намажат тялото й с гюлово масло и така да разнесе тавата с баклавата за десерт!...
        
 Тя не трепнала, с нищо не показала какво става в душата й и излязла с огромна бакърена тава на главата си. Изваяната й като от бял мрамор стройна снага, обгърната от дългите й смолисто черни коси, огряла одаята. Ахнали  всички като я видели. Моминският й свян отстъпил място на жаждата за мъст, защото била замислила нещо съдбоносно! И била твърдо решена да го изпълни!...

 Тя се приближила до Хасан бей със спокойна, гъвкава походка. Дори леко се усмихвала. И... стоварила с всичката си сила тежката тепсия върху главата му!... Докато пияните гости се усетят какво се е случило, той издъхнал.

 ...На заранта издигнали висока клада, завързали непокорната българка за един кол и я подпалили. Скоро огънят я обхванал цялата. Гордата девойка не свела глава, не проронила нито дума, ни стон. Станало чудо — от пламъците изпърхала гургулица и полетяла волна в простора. И тя, както и момата, искала да бъде свободна!... От очите на девойката се отронили две едри сълзи. И в същия миг от тях изпод краката й бликнал топъл, лековит извор. Тя бавно се потопила в него...
 
 ...Този извор хората нарекли „Момини сълзи“. В памет на гордата хубавица.
 Много години изминали оттогава, но легендата за момата останала вечно жива. Да се предава от уста на уста – поколение след поколение; да не се забравя какви българки е имало, готови на всичко, за да опазят честта и вярата си!...

© Радослава Антонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??