Имах един Бисер / съществително собствено име, мъжки род, единствено число/, поне така бе записан в календара. Обичам да уточнявам нещата граматически, а когато се налага и математически.

Бисер е истински бисер – ошлайфан до най – малките детайли. Кулминацията в карикатурата. Творение на изкуството. Абе, с две думи: рядко срещан екземпляр.

Помня как се запознахме и каква любов пламна между нас. По това време аз имах такава перушина на гърба си, че чак усещах как летя в облаците. И както казват хората: това което ти е драснато отгоре – няма как да избягаш от него. Последното изречение написах да звучи снижаващо вината ми обстоятелство.

Бисер – млад ерген, хубавец. Току що завършил техникума по механизация на селско стопанство бе награден от баща си по случай завършването си и на абитуриенския си бал се появи с един бял “Москвич” - чистак - барсак нов, като истинска снежинка. И ние момичетата от съседния техникум, също завършващи по това време, специалност “готварство” направо онемяхме, като го зърнахме. Пикантна работа!

Въх!, момичета да знаете с какъв черен костюм, като пантера се е барнал Бисер, а пък и с каква кола дойде – не е за разправяне. Като принца на белия кон е, да знаете!

Верно ли, бе? – попита Дидето, най – голямата ми дружка, която все закъсняваше и не само за час, а по принцип си беше бавничка във всичко. “Характер- казваше мама. Не всички могат да са пъргави, като нас.”

Настанихме се в ресторант “Република”, успешно преминали от тълпата зяпащи лелки и чичковци, които изпращаха и те техните абитуриенти на въпросното празненство и ни бяха притиснали с такава сила, че и игла да пуснеш помежду ни силата на земното гравитационно притегляне щеше да се окаже най – слаба.

Ресторантът, за който ви споменах беше най - добрия за нашия град по онова време. В него се отбелязваха всички важни житейски събития и те се отбелязваха винаги подобаващо.Масите в ресторанта бяха подредени, като в столова за бързо хранене и ние с моя Бисер се оказахме през две редици.

Ужас! – си казах. Толкова далечно разстояние, когато искаш да бъдеш до някой съвсем близо. Но, нищо не можеш да кажеш. Ха си гъкнал, ха са те смъмрили пред строя. Пък да не говорим, че близо около една година след това ще те сочат с пръст и даже и име могат да ти дадат, че чак майка ти да се замисли как те е кръстила.

Наточих нокти и си казах: Не! - Този, Бисер тази вечер ще е мой!

Казах си: “Ленче, вземай се в ръце.!Да не си се дала на Петето да ти го вземе. Ще е истински провал за теб. “Та тя, Петето се затрудняваше две плюс две да сборува наум, ама пък за сметка на това бе надарена да й шарят бързо, бързо очите. “Не! Няма да се дам!” – Повторих си го няколко пъти с цел да засили мотивацията ми.

И отивам аз натокана с една червена рокля – перфектна за онова време и бяло коланче имах даже. Чак сега го свързах, колко знаков е бил този аксесоар към роклята ми на истински боец.

- Бисереее, здрасти! Аз съм Елена! Казах си цялото име, да звучи по – тежко, да не ме помисли за лека жена.

През цялото време не ме напускаше усещането, че това име, което майка ми е дала щеше да се окаже съдбоносно по отношение на бъдещите ми отношения с Бисер, а именно избухването на война между нас на по- късен етап във времето.

Всичко мина по план – музика, танци и накрая горещо преживяване. Сещате се за какво говоря, вероятно.!?Всичко е толкова вероятно, но на пръв поглед изглежда абсолютно невероятно. Казах го, защото по математика имах шестица, само на раздел : „Теория на вероятностите“, абе, вървеше ми „сложната математика“, простата не успях да я разбера докрай ( точно го е казал Камен Донев), но се справях някак си. Справих се и в любовта, по френски. Да не си помислите нещо друго!? Просто понякога използвам френски думи, в случая „комси - комса“ (Comme ci comme ça ) да се знае, че и друг език владея. Та така….

Мина един месец от запознанството ни с Бисер и смених цвета на роклята. Облякох бяла. Искам да кажа: – бракувах се. Още след първия ден на бракосъчетанието ни се наложи да си кажем всичко, тоест да си уточним нещата.

Елено, къде са ми чорапите, ма?

Е, не издържах! И като ми падна пердето му изсипах всичките на пода по средата на стаята.

Ето ги, бе! Гледай си ги, всичките - да си ги знаеш и да ги запомниш!

И така, както се казва започнаха ежедневните битови „пламенни взаимоотношения“. Но, и аз упорита – не се давам, въобще даже. Още преди да ми драснат клечката и съм запалила от раз.

Един ден Бисер го нямаше вкъщи. И вечерта не се прибра. Викам си какво спокойствие значи, но нещо ме жегна, точно, както оса те жулва за секунди. Една седмица не се обади. Щях да го обявявам вече за издирване в полицията и докато се гласях да вървя към районното се звъни на вратата. Отварям. И гледам две деца с големи чанти. Стоят и ме гледат с отворени очи.

Лельо, Ленче, тати ни изпрати да останем до теб, докато работи на морето.

Онемях! Викам: Чакайте малко! Кои сте вие и кой е баща ви? Децата разказаха подробно. Даже носиха снимков материал за доказателство. Припаднах. Докато децата все още се чудеха как да ме освестят съм отворила очи легнала на дивана. Такава болка изпитах в този момент, че за секунди се замислих, дали не съм ги родила току що и двете наведнъж.

В този момент пак се звъни на вратата. Рекох си- „Ни моа“! Остава само и майка им да пристигне, значи! Звънецът ме разтърси и аз се окопитих. Отварям вратата и гледам – Бисер.

Бисереее!

И докато изричах името му такъв съм му завъртяла, че чак на мен свят ми се зави.

В пет часа на въртележката ще те кача, да знаеш! Не можа ли в това Черно море да се удавиш, ами си идваш да ми почерняш дните!? Безсрамник!

Влиза Бисер в стаята и двете деца стоят мирно, само където чест не му дадоха. Настана гробна тишина. Точно в тази секунда, като радар улових

приближаващата се смърт, но не физическа. Не! Смърт на друго ниво по – високо.

Ленче, мила…Не е това което си мислиш, не е! Чакай, да ти обясня! Всичко ще ти обясня: „Наложи се да припозная децата в услуга на един приятел, да знаеш! Верен съм ти до гроб! И това да го знаеш!…… Следва пауза -кратка, точно като преди настъпването на сюблимния момент в класово театрално представление.

Край!.....казах, силно. Още една кратка пауза, със същия емоционален заряд.

Почти полу -мъртва ми се наложи да обобщя ситуацията, както следва: „Много жени приемат, както по – ниско стоящите потребности на мъжа до тях, като например от преяждането с мусака до пъшкането цяла вечер и това им дава възможност да проявят нужното разбиране и към по – висше стоящите потребности на силния пол. Вероятно!? Например: Колко е важен другарят в случая, с който можеш винаги да се напиеш до припадък, особено когато си объркал конците до степен в която е по – изгодно да си сложиш въжето или да лазиш, като прасе в собствената си кочина, отколкото да си изсърбаш попарата до края на дните си. Бисерно, просто! Бисерно!“ И тези сложни изречения ги превъртях няколко пъти в главата си и ги редуцирах до едно : „Излизам от триъгълника чрез Косинусовата теорема, като намирам всички ъгли, след като са ми известни трите страни“ Край, задачата е решена!

�2=�2+�2−2��cos⁡�.

Бисер спа неспокойно вечерта преди приключване на командировката му на морето. Може да се каже, че сънува кошмари цяла нощ, но най – кошмарният епизод от съня му беше този, в който той бе разкрит от мене, затова още рано сутринта си пусна песента „Черно море“ на Тодор Колев и си отвори една бира. Вече знаеше със сигурност какво изпитва един удавник, точно в секундите преди смъртта.

Бисер се оказа истински бисер, защото той ми даде нова посока на мислене.

И така, дъното е разтегливо понятие и вероятно дъното на дъното се нарича - блато. На човек тръгнал към дъното не се подава ръка, просто се пуска, защото блатото може да е неговата естествена среда, където всички жаби са принцеси, а принцовете ги ритат белите коне.

Елена не живееше в това кралство, и никога не би живяла, защото виждаше не само бисерите, но и тяхната бистрота. Умът й беше бистър и режеше, като бръснач.

Бисер не разказа на никой за този кошмарен сън – от запознанството му с Елена до събирането на багажа. Той постъпи мъжки – сам си стегна куфара.

Елена преразказа съня на Бисер и каза: Добре, че съм будна!

Така, че внимавайте какви ги мъдрите на сън, защото сънищата имат способността понякога да се сбъдват.

Бисерите си остават бисери във всички времена. Това важи и за хората. Не времето променя хората, а те променят времето!

Монетата има две страни. Фалшивата също.

Април,2023г