Здравей. Аз съм ангел. Да, правилно си разбрал - ангел. Не, не си мисли, че си говориш сам. Че си се побъркал, или че си прекалил с алкохола. Просто искам да си поговоря с теб. И без това самотата ни притиска и двамата. Имам нужда да споделя. Заслушай се в думите ми. Или просто затвори очи...
Аз съм ангел. Всеки човек влага различно значение в тази дума. Ангел. Красота, усмивка, доброта. Аз не съм от тях. Всъщност те са измислица. И са създадени, за да си мислят хората, че са под нечия закрила. Че някой направлява живота им свише и те не носят вина за постъпките си. Че след смъртта си те ще станат такива. Грешка. Кой го казва ли? Аз го казвам. Един грешен ангел. Съвсем неизмислен. Земен. Без криле.
Впрочем, ще ти издам една малка тайна. Някога отдавна и аз носех добро в сърцето си. Имах прекрасни бели криле и мила усмивка. Ходех сред хората и им показвах красивото във всяко нещо. В сутрешните лъчи, пробили листата на дърветата. В шума на вълните. В залеза. В прегръдката. В цветето в па ...