Инокентий Хилдебранд седеше на лятната, огряна от слънцето морава и насладително смучеше лулата си. Край него пчелите жужаха, зайците се множаха, а въздухът се изпълваше с една сладостна омара. Инокентий се усмихна на пролетта, в отговор тя също му се усмихна. Прииска му се да се случи нещо необикновено.
Край моравата премина сексапилен минижуп, който обгръщашгимназията, но тя винаги го режеше и го раздаваше непристъпна. Имаше три деца, пиян мъж и ипотека - да се чудиш на какво отгоре се дуе! Не беше успяла, не беше се разхубавила, само задникът й започваше да придобива все по-изпъкнали формие тялото на Лина Берголио. Инокентий й беше хвърлил око още от . Инокентий се усмихна вътрешно на самочувствието й, но реши за пореден път да си пробва късмета.
- Здравей Лина, моя стара любов!- започна нахално той. - ще ми обърнеш ли вимание, uли u днес ще ме подминеш като товарен параход?
Свалката не беше особено остроумна, но с годините остроумието му бе притъпено в неизменните й стоманени отказ ...