МОРЕТО И СКАЛАТА

Морето синьо се разби

във своя устрем към скалата,

когато с думите си тя

отне от него топлината.

Водено от своите желания

в айсберг превърнало се вече,

вървеше то към свойта мания,

която на гибел го обрече.

То желаеше скалата

да дари със своита топлина,

не усети ледения вятър,

който му изпрати тя.

То вървеше вледенено,

то вървеше като в сън

кристално, крехко и студено

вървеше, стигна чу се звън...

превърнал се във страшен трясък,

роса от ледени сълзи,

заслепи света със своя блясък

и започна тихо да вали...!

Студена бяла тишина,

морето превърна се във сняг,

застла огромната земя,

съпричастна с неговия крах.