МОРСКО ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Били беше добро момченце. Ставаше винаги в осем и тичаше в банята си измие очичките и зъбките, за да блеснат като огледало. Закусваше дъхави мамини палачинки със сладко от вишни и никога не изцапваше любимата си пижамка на камиончета. После отиваше в стаята и си играеше тихичко до обяд, когато приятелят му Уили идваше да поиграят на стражари и разбойници.
Един ден баща му се върна от работа по-рано и донесе някаква шарена книжка, нагъната като акордеон. Били знаеше, че не е хубаво да подслушва възрастните, но това не беше подслушване, защото ушичките му сами чуха разговора.
- Какво ще кажеш да подарим на Били едно пътешествие? – казваше баща му и гласът му звучеше развълнувано.
- Ще бъде чудесно – отговори майка му. Той не е виждал досега морето, а това тук изглежда изключително синьо и чисто.
- Ще отидем в Ла Сардиния, ще отседнем в този хотел – баща му посочи нещо в книжката – и ще се запишем за морското приключение с кораба „Тортуга”.
Сърчицето на Били подскочи ка ...