Моят град до реката

Моят град до реката
    

Не знаех на кого да се обадя.След тридесет години бях в родния си град.Виждах и се разминавах с непознати хора, с непознати лица и нито едно от тях нямаше представа кой съм аз. Не си падам по гръмките думи, но наистина се чувстваш глупаво, когато усетиш, че вече родния ти град е останал далеч назад в годините, че не познаваш никого и никой не те познава, че често ти се налага да питаш за някоя улица, да се чувстваш жалък и чужд под дъжда.Под този огромен порой от спомени, с които са свързани сградите, улиците и парковете. Винаги съм смятал, че градът, че мястото,в което се намирам, в което работя, в което живея е временно, че аз съм си от един далечен град и когато се върна в този град ще се чувствам у дома си.
Но не беше така.Чувствах се чужденец в този мой, роден град. Нямаше място за мен. Нямах апартамент, или къща, в която да се скрия, имаше милиарди спомени, но нищо повече. Крачех по улици, по които бягах като дете.Всичко беше променено, всичко си беше същото.
    Исках да се махна, исках да си тръгна веднага.Но накъде?Към чуждите градове? Към градовете, в които имах познати, дори приятели?!Към местата, които съм харесвал, към местата, откъдето исках да избягам , за да се прибера в родния си град! Местата на моя живот.Какво значеха всички те? Приятелства, предателства,хиляди думи, любовни раздели, мечти, които са били за малко реалност, мечти, които са се сгромолясали пред очите.Много сълзи,малко любов.Много гняв и съвсем малко утеха.Какво значеше моят живот за тези градове? Нима е значел нещо за тях? Какво съм направил?Всичко е толкова далечно.Всичко е толкова сиво, пясъчно, восъчно.Спомените се гонят, сблъскват се с други,тръгват в различни посоки.Същите спомени като същите хора.В различни посоки, защото така трябва.Светофарът не иска и не иска приятелства.Мрази любовта той!И какво да очакваме?Та,нали е гнусна машина, в каквато искаше да превърне и мен?!Светофарът не знае какво е любовта,не знае какво е приятелството!Той не вярва в Бог,той не е религиозен, не чете поезия.Светофарът умее да спира и да разрешава.Това умее той.От такива машини се нуждаеше страната през всичките онези години.Те превърнаха и достатъчно хора в светофари.

2

И сега, тези хора-светофари не рядко те спират.Трябва усърдно да им се молиш за да те пуснат.Всевластие.Мозъкът – в някоя локва.Мръсотията на човека е на власт.Подлостта владее библиотеките с пророчески писания!Църквите са затворени с катинари нощем.Убийства
движат този хаос напред, нанякъде...Няма пророци, няма истина, няма вяра.
    Стоя на кея.Гледам реката и пуша цигара след цигара.Това ли е моят дом? Баща ми е разказвал, че е хвърлил пъпа ми в реката?Вярвам му. Тази част от плътта ми, може би е все още на дъното, а може и течението да я е завлякло чак до морето.Не знам!Реката знае.Да, реката знае всичко за мен.Знае всичко за нас, които като деца се къпахме в нея.Тя единствена ме познава тук.Сега знам
защо  при всичките ми предишни идвания в града, през всички тези години, реката винаги ме канеше да я погледам и никога не пропусках да се разходя по кея.Реката ме познава. Хората не знаят нищичко за мен.Реката знае всичко.Разказвал съм й.Само тя знае всичко.
    Не искам да се махам.Вече се свечерява, а аз продължавам жадно да пия спомени от реката.Моят роден град е тук.Моята река ми говори.
    Това е моят град, до реката!Не ми предлагайте нещо друго.Вече съм у дома.