Моят град до реката
Не знаех на кого да се обадя.След тридесет години бях в родния си град.Виждах и се разминавах с непознати хора, с непознати лица и нито едно от тях нямаше представа кой съм аз. Не си падам по гръмките думи, но наистина се чувстваш глупаво, когато усетиш, че вече родния ти град е останал далеч назад в годините, че не познаваш никого и никой не те познава, че често ти се налага да питаш за някоя улица, да се чувстваш жалък и чужд под дъжда.Под този огромен порой от спомени, с които са свързани сградите, улиците и парковете. Винаги съм смятал, че градът, че мястото,в което се намирам, в което работя, в което живея е временно, че аз съм си от един далечен град и когато се върна в този град ще се чувствам у дома си.
Но не беше така.Чувствах се чужденец в този мой, роден град. Нямаше място за мен. Нямах апартамент, или къща, в която да се скрия, имаше милиарди спомени, но нищо повече. Крачех по улици, по които бягах като дете.Всичко беше променено, всичко си беше същото.
...