Моят татко или предай нататък

Чета книгата на Джон Кехоу «Подсъзнанието може всичко» и разбирам, че аз всичко това го знам. Откъде, ами от татко. На всичко, което е описано в книгата, ме е научил той – моят татко Здравко. Няма проблеми, има възможности!

- Татко, не мога да реша тази задача!

- Я да я погледна. Така. Ами тя е много фасулска. Даже има две решения.

- Как фасулска?

- Винаги чети внимателно условията, там е отговорът. Опитай първо сама да намериш решението, ако не успееш, аз ще ти помогна. Но ти ще се справиш!

Седя два часа над задачата, защото той е казал, че ще успея.

- Татко, успях, наистина има две решения!

- Знаех, че ще се справиш, ти си умна!

От първи до четвърти клас бях пълна отличничка. Тичам при татко:

- Виж!

Той се усмихва, завежда ме в сладкарницата, до която работеше, и казва на продавачките:

- Момичета, това момиче го оставям да си поръчва каквото и колкото си иска, после само ми кажете колко да платя. Всичко, тя е заслужила, отличничка е и е моя дъщеря!

И аз една горда... Прибираме се, аз държа в ръка свидетелството.

- Така, ти завърши четвърти клас. Но до тук беше лесно. Една учителка, която ви обича и може малко да ви е помагала. Сега в пети клас ще имаш по всеки предмет различен учител и ще е малко по-трудно. Ако и пети клас завършиш с отличие, това ще означава, че успехът наистина си е само твой.

- Но, татко...

- Искам, като завършиш пети клас, пак да дойдеш така при мен и да ме зарадваш.

О, ще види той!

Тичам с бележника при него, отличничка съм, имам само една петица, не помня по какво.

- Ето, това е! Знаех си, вярвах в теб.

По-късно сме си говорили, той каза, че така ме е амбицирал, за да продължа в същия дух, да не се уплаша от многото нови учители и по-трудните уроци.

Гледаме с татко филм. Толкова ми е интересен, че аз седя със зяпнала уста. Татко ме гледа и след филма ми прави забележка.

- Знаеш ли колко е смешно и грозно, когато не се контролираш? Така се беше вторачила в екрана, че ченето ти беше увиснало. За мен ти винаги си си красива, но за някой друг гледката ще е ужасна. Бъди винаги красива - с думите, с постъпките!

Стоя пред блока с приятелки и си говорим нещо наше си. Татко се прибира от работа, поздравява ни и след малко и аз си тръгвам.

- Момиче, нали говорехме с теб за самоконтрола. Трябва винаги да се самонаблюдаваш.

- Знам, тате.

- Защо тогава стоиш прегърбена, с изпъчен напред корем. Нали спортуваш?! Трябва да стоиш изправена с изпъчени рамене, с прибран корем, вдигната брадичка. Ти си млада, ти си красива, бъди винаги такава!

- Слушам!

- Обичам те.

- Знам! И аз.

Откакто татко почина, вече никога не казвам «и аз», казвам «обичам те», защото все се питам татко знаеше ли колко много го обичам. А майка ми отговаря: Той много те обичаше и знаеше, че и ти го обичаш. А казвала ли съм му го, не помня, но помня, че бяхме приятели и се разбирахме с него само с поглед. Знаех, само като го погледна, какво иска, какво трябва да направя. Аз му се възхищавах и се стремях да му подражавам. Така, както той се е отнасял към мен, се опитвам да предам на децата си наученото от него. Всички казват, че съм негово копие и това е най-големият комплимент за мен.

Когато на двайсет и пет години на няколко пъти ми ставаше лошо, се уплаших, че ще умра. Разбити нерви. Отидох на лекар, пиех лекарства, но не се чувствах добре. Веднъж ми стана лошо, подкосиха ми се краката и се свлякох във фотьойла. Децата играеха покрай мен и аз се уплаших. Ами ако умра сега? Как ще ги стресирам, те ще помислят, че съм заспала, а после... Дойде татко и му го споделих.

- Ти си отиваш, мойто дете...

- Татко, защо говориш така?! Ти си човекът, който най-много ме обича, ти си този, който трябва да ми вдъхне надежда, да ме подкрепи... Татко, толкова ми е лошо, че дори не ме е страх, че ще умра, толкова съм слаба в момента, нямам сили и желание, разбираш ли ме? Но поне от теб очаквах... надежда, че ще се оправя. Та ти си моят татко, който ми казваше, че няма невъзможни неща, само панталона не можеш да си обуеш през главата, всичко друго е фасулска работа.

- Не, никой на този свят не може да ти помогне. Ти си се отказала. Никой лекар, никакво лекарство не може да ти помогне, ако сама не си помогнеш. Не те е страх от смъртта, но кой ще ти отгледа тези прекрасни деца? Ние? Никой не може по-добре от майката.

След тези думи аз станах, изхвърлих лекарствата и... направих салата. Започнах да живея. Татко правеше чудеса!

Децата ми, като всички деца по света, бяха добри и палави. На село свекър ми им се караше, да не тичат, да не се катерят, те са и негови внуци и децата си го обичат, такъв, какъвто е. Но когато се виждаха с татко... Те се боричкат, карат се за някоя играчка, бият се. Казват си лоши думички и аз им се карам, татко ми се обръща към мен.

- Ти имаш прекрасни деца, не им се карай!!! Толкова са умни и красиви!!!

И моите деца ставаха умни и красиви. Те го гледаха с богоговение. Той ги обичаше, той им вярваше, той... беше техният дядо. Та кой дядо не обича внуците си?! Но те, те ставаха други, покрай него всеки се чувстваше значим, обичан, неповторим.

На младини му се наложило за известно време да замества учителка по руски език в едно училище, защото той владееше добре езика, а е нямало кой в момента да я смени. Децата уплашени, наближавал краят на първия срок.

- Не ви познавам, не ви знам възможностите. Няма да имаме време и да се опознаем добре. Ще напиша на всички по една шестица, за да не ви разваля успеха, а вие после да не ме изложите пред вашата учителка.

Татко разказваше с какво желание са влизали после в часовете при него. Татко не е учител, но каза, че всички после са си заслужили оценката.

Татко обичаше математиката, физиката, литературата. Обичаше живота и ме учеше да живея и ми липсва. Беше най-обикновен човек с всички слабости, но за мен той е най-добрият татко на света, защото... е моят татко, защото ме караше да се чувствам нещо, нещо хубаво, различно, мислещо, търсещо решение. Научи ме да раздавам любовта си, знанията, да помагам, да съм силна. Моят папа, от руски. А аз имах двама. В Русия на кръстника се казва също креснъй папа, това беше вуйчо ми Алексей. Колко съм богата!!! Колко много са ми дали, как да не го раздам това богатство, тази обич на другите – на децата си, на приятелите, на хората, които обичам. Искам всеки да се почувства голям и значим, искам, защото татко ме е научил да живея така. Сигурно не е чел тази книга, но той е имал учител в живота, неговият татко, моят дядо Георги – най-добрият човек на света!!! Верига, просто предай нататък... желание за живот.