Моят татко или предай нататък
Чета книгата на Джон Кехоу «Подсъзнанието може всичко» и разбирам, че аз всичко това го знам. Откъде, ами от татко. На всичко, което е описано в книгата, ме е научил той – моят татко Здравко. Няма проблеми, има възможности!
- Татко, не мога да реша тази задача!
- Я да я погледна. Така. Ами тя е много фасулска. Даже има две решения.
- Как фасулска?
- Винаги чети внимателно условията, там е отговорът. Опитай първо сама да намериш решението, ако не успееш, аз ще ти помогна. Но ти ще се справиш!
Седя два часа над задачата, защото той е казал, че ще успея.
- Татко, успях, наистина има две решения!
- Знаех, че ще се справиш, ти си умна!
От първи до четвърти клас бях пълна отличничка. Тичам при татко:
- Виж!
Той се усмихва, завежда ме в сладкарницата, до която работеше, и казва на продавачките:
- Момичета, това момиче го оставям да си поръчва каквото и колкото си иска, после само ми кажете колко да платя. Всичко, тя е заслужила, отличничка е и е моя дъщеря!
И аз една горда... Прибираме се, аз държа в ръка свидетелството.
- Така, ти завърши четвърти клас. Но до тук беше лесно. Една учителка, която ви обича и може малко да ви е помагала. Сега в пети клас ще имаш по всеки предмет различен учител и ще е малко по-трудно. Ако и пети клас завършиш с отличие, това ще означава, че успехът наистина си е само твой.
- Но, татко...
- Искам, като завършиш пети клас, пак да дойдеш така при мен и да ме зарадваш.
О, ще види той!
Тичам с бележника при него, отличничка съм, имам само една петица, не помня по какво.
- Ето, това е! Знаех си, вярвах в теб.
По-късно сме си говорили, той каза, че така ме е амбицирал, за да продължа в същия дух, да не се уплаша от многото нови учители и по-трудните уроци.
Гледаме с татко филм. Толкова ми е интересен, че аз седя със зяпнала уста. Татко ме гледа и след филма ми прави забележка.
- Знаеш ли колко е смешно и грозно, когато не се контролираш? Така се беше вторачила в екрана, че ченето ти беше увиснало. За мен ти винаги си си красива, но за някой друг гледката ще е ужасна. Бъди винаги красива - с думите, с постъпките!
Стоя пред блока с приятелки и си говорим нещо наше си. Татко се прибира от работа, поздравява ни и след малко и аз си тръгвам.
- Момиче, нали говорехме с теб за самоконтрола. Трябва винаги да се самонаблюдаваш.
- Знам, тате.
- Защо тогава стоиш прегърбена, с изпъчен напред корем. Нали спортуваш?! Трябва да стоиш изправена с изпъчени рамене, с прибран корем, вдигната брадичка. Ти си млада, ти си красива, бъди винаги такава!
- Слушам!
- Обичам те.
- Знам! И аз.
Откакто татко почина, вече никога не казвам «и аз», казвам «обичам те», защото все се питам татко знаеше ли колко много го обичам. А майка ми отговаря: Той много те обичаше и знаеше, че и ти го обичаш. А казвала ли съм му го, не помня, но помня, че бяхме приятели и се разбирахме с него само с поглед. Знаех, само като го погледна, какво иска, какво трябва да направя. Аз му се възхищавах и се стремях да му подражавам. Така, както той се е отнасял към мен, се опитвам да предам на децата си наученото от него. Всички казват, че съм негово копие и това е най-големият комплимент за мен.
Когато на двайсет и пет години на няколко пъти ми ставаше лошо, се уплаших, че ще умра. Разбити нерви. Отидох на лекар, пиех лекарства, но не се чувствах добре. Веднъж ми стана лошо, подкосиха ми се краката и се свлякох във фотьойла. Децата играеха покрай мен и аз се уплаших. Ами ако умра сега? Как ще ги стресирам, те ще помислят, че съм заспала, а после... Дойде татко и му го споделих.
- Ти си отиваш, мойто дете...
- Татко, защо говориш така?! Ти си човекът, който най-много ме обича, ти си този, който трябва да ми вдъхне надежда, да ме подкрепи... Татко, толкова ми е лошо, че дори не ме е страх, че ще умра, толкова съм слаба в момента, нямам сили и желание, разбираш ли ме? Но поне от теб очаквах... надежда, че ще се оправя. Та ти си моят татко, който ми казваше, че няма невъзможни неща, само панталона не можеш да си обуеш през главата, всичко друго е фасулска работа.
- Не, никой на този свят не може да ти помогне. Ти си се отказала. Никой лекар, никакво лекарство не може да ти помогне, ако сама не си помогнеш. Не те е страх от смъртта, но кой ще ти отгледа тези прекрасни деца? Ние? Никой не може по-добре от майката.
След тези думи аз станах, изхвърлих лекарствата и... направих салата. Започнах да живея. Татко правеше чудеса!
Децата ми, като всички деца по света, бяха добри и палави. На село свекър ми им се караше, да не тичат, да не се катерят, те са и негови внуци и децата си го обичат, такъв, какъвто е. Но когато се виждаха с татко... Те се боричкат, карат се за някоя играчка, бият се. Казват си лоши думички и аз им се карам, татко ми се обръща към мен.
- Ти имаш прекрасни деца, не им се карай!!! Толкова са умни и красиви!!!
И моите деца ставаха умни и красиви. Те го гледаха с богоговение. Той ги обичаше, той им вярваше, той... беше техният дядо. Та кой дядо не обича внуците си?! Но те, те ставаха други, покрай него всеки се чувстваше значим, обичан, неповторим.
На младини му се наложило за известно време да замества учителка по руски език в едно училище, защото той владееше добре езика, а е нямало кой в момента да я смени. Децата уплашени, наближавал краят на първия срок.
- Не ви познавам, не ви знам възможностите. Няма да имаме време и да се опознаем добре. Ще напиша на всички по една шестица, за да не ви разваля успеха, а вие после да не ме изложите пред вашата учителка.
Татко разказваше с какво желание са влизали после в часовете при него. Татко не е учител, но каза, че всички после са си заслужили оценката.
Татко обичаше математиката, физиката, литературата. Обичаше живота и ме учеше да живея и ми липсва. Беше най-обикновен човек с всички слабости, но за мен той е най-добрият татко на света, защото... е моят татко, защото ме караше да се чувствам нещо, нещо хубаво, различно, мислещо, търсещо решение. Научи ме да раздавам любовта си, знанията, да помагам, да съм силна. Моят папа, от руски. А аз имах двама. В Русия на кръстника се казва също креснъй папа, това беше вуйчо ми Алексей. Колко съм богата!!! Колко много са ми дали, как да не го раздам това богатство, тази обич на другите – на децата си, на приятелите, на хората, които обичам. Искам всеки да се почувства голям и значим, искам, защото татко ме е научил да живея така. Сигурно не е чел тази книга, но той е имал учител в живота, неговият татко, моят дядо Георги – най-добрият човек на света!!! Верига, просто предай нататък... желание за живот.
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Щастливка!
-
Благодаря ви Жулли (Юлия Димитрова)и dnikov (Ди ), много ви благодаря!!!
-
Много мъдро и мило!
Накара ме да се замисля ... -
Щастливка си, Светле! Благодаря, че сподели! Предавам нататък...
-
Благодаря ти, Мая!!!
Антонио, аз се учех от живота, от книгите. Знаех какво искам и попивах това, което ми харесва или си казвах: «Така не искам да живея!» Слушах коментари и знаех, че някога ще ми потрябват. Учех се и сега продължавам. Много е лесно, просто трябва да знаеш какво искаш и стъпка по стъпка да го постигаш – всеки ден, всеки час, всяка минута, да се стремиш да направиш някого щастлив. Тогава и ти си щастлив!!! Малко е уморително, но пък е хубаво, заслужава си!!!
Селвер, сигурна съм в теб!!!
Силвия, днес пак говорих за теб...с много любов!!!
Благодаря ти, Дочка моя!!!
Ивон, защо ли ми е познато...до болка с моите две диванета, докато бяха малки...О, а и сега. Не се надявай, че скоро ще свършат дивотиите на тези сладки гадинки. Просто захвърли някъде нервите и...с многооооооо любов опитай, стават нещата!!! Никакъв кютек, само леко повишаване на тон.
Джейни, сложи ли си червило?! Сега вече мога да ти кажа, че си...Ти си знаеш, щото е много дълго, ще ти го кажа по телефона!
Ена!!! «Аз си мисля, че всеки мъж би могъл да е такъв татко, стига да поиска, да разбере какво голямо щастие е да бъде татко. Не по-малко от това една жена да бъде мама.» Да, важни са и двамата! Ще срещнат, защото...ти си до тях!!! Защото трябва да предаваш за двама любов и желание за по-хубав живот!!! А ти съм сигурна вече, че можеш и го правиш!!!
Ице, ще ти звънна, така да знаеш!!! Предупреден си!
Грег, аз съм схваната и бързо схващам. Ловя всичко още във въздуха. Защото нали животът бил, каквото си запишеш в него, после не можеш да го изстриеш с гумичка. Караш направо на белова. Нещо такова и при мен. Но пък желание имам за усъвършенстване. Знам, че винаги може по-добре и че най-хубавото предстои!!!
Плами, много ти благодаря!!!
Маргарита и аз ти благодаря!!!
Вале...Валенце!!! Дал ти е живот, дори за това трябва да сме им благодарни!!!
Петя, през нощта прочетох твоето посвещение, написах ти шестичка, защото...И ти ме разплака...Светла им памет!!!
Благодаря ви!!! У дома, щом казвах стихотворението: "Мила моя мамо, сладка и добричка...", веднага следваше: "Татко, татко, име сладко! Щом те чуя от далеко, на сърце ми става леко!!!" И татко грейваше и ме прегръщаше...Децата трябва да имат щастливо детство, мама, татко и...баба Светла. Е, може и друго име, но желание за по-щастлив живот, задължително!!!
-
Разплака ме и ме стопли.Благодаря ти!
Днес в Испания е свети Хосе, ДЕНЯ НА БАЩАТА.Изпращам една прегръдка на моя и твоя баща, знам, че ще ги намерят... -
Светле, обичам твоята мъдрпост и оптимизъм, който вдъхваш...
Моят баща е починал, когато съм била едва на два месеца, не го познавам... и винаги ми е липсвал. Предавам нататък, мила... -
Прочетох с голям интерес!Много ми хареса!Замислих се,и се сетих и за моя татко,който също много ми липсва...Благодаря ти от сърце за прекрасния разказ!!!
-
Предавам нататък, Светле! Сърдечен поздрав!
-
Както винаги съм казвал човектрябва да се радва на живота. Хубаво е, когато има кой да те научи как да го правиш, а ти пък си била схватлива ученичка.
-
Твоят разказ ме накара да се сетя за една моя приятелка, която ми помогна в много труден момент.
Благодаря ти, прочитането още веднъж ме обнадеждава! Тъкмо от това имах нужда! -
Светлана... знаеш ли, че след като го прочетох, те почувствах още по-близка...
Моят татко също ми даде много... както и твоят...
Аз си мисля, че всеки мъж би могъл да е такъв татко, стига да поиска, да разбере какво голямо щастие е да бъде татко. Не по-малко от това една жена да бъде мама.
Защо ли толкова малко мъже го разбират...
Аз имах... предадох нататък... но ми е мъчно, че моите деца нямаха...
Не знам какво те ще предадат нататък...
Дано да срещнат истински татковци за своите деца...
Благодаря ти, мила, развълнува ме... дори си поплаках...
((( ))) -
Знаеш ли, какво направи за Добро утро с мен...
"- Знаеш ли колко е смешно и грозно, когато не се контролираш?...
... Бъди винаги красива - с думите, с постъпките!" - Благодаря и аз на твоя татко Светле!
Не веднъж си ме карала да се чувствам голяма и значима!
Предавам и аз....с цялата си любов и топлина! -
Господи сякаш ми четеш мислите...Прочетох с удоволствие и...предавам
-
Богатство си и Светлина!!! Чест и почитания, за човека, благодарение на когото си това, което си! Предавам...
-
предавам...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
