25 нояб. 2008 г., 18:35

Моята Голгота

1.3K 0 12
Кървав кръст, втора употреба, захвърлен в пръстта. На него аз лежа и дишам тежко. А ти си се надвесила над мен и забиваш мръсните пирони.
Как боли! Как боли!
Скоро ще умра!
Изведнъж се спираш, нещо промърморваш тихо. С пръсти започваш да вадиш пироните от мен. Вземаш кърпа, носиш вода. И ме почистваш, лекуваш, целуваш. Превързваш ме и за мен на Бог се молиш.
Колко е приятно!
Ти ме пощади!
Изведнъж молитвите ти спират. Срещам замъгления ти поглед. Сърцето ми се свива, пак си откачила. Грабваш чука. Хващаш мръсните пирони. И отново те потъват в мен.
Как боли! Как боли!
Скоро ще умра!
Тогава спираш. Потреперваш и започваш да ме лекуваш.
Колко е приятно!
Но грижите ти скоро секват и отново чукът заиграва.
Как боли! Как боли!
Поне да можех да умра…

25.11.2008
НРО



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно! Кратко, стегнато, противоречиво и въздействащо. Християнската митология е неизчерпаем извор на мотиви и символи. Харесва ми когато хората се обръщат отново към нея. Още една 6-ца от мен, за да ги докараме до "християнското" число 9 :p
  • Поздрав от мен за това и ще се върна да чета още, не се съмнявай.
    ...Можеш да разказваш онова като анекдот, понякога и аз го правя; само не ми се ще да го видя/чуя някъде префасонирано по гаден начин от някого (не от теб; от някой по веригата). Айде до скоро
  • Малко си инфантилен, иначе оригинално.
  • И аз, и аз!
    Харесвам налудничавата ти гледна точка
  • Ей, за това обожавам да те чета!!!

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...