Кървав кръст, втора употреба, захвърлен в пръстта. На него аз лежа и дишам тежко. А ти си се надвесила над мен и забиваш мръсните пирони. Как боли! Как боли! Скоро ще умра! Изведнъж се спираш, нещо промърморваш тихо. С пръсти започваш да вадиш пироните от мен. Вземаш кърпа, носиш вода. И ме почистваш, лекуваш, целуваш. Превързваш ме и за мен на Бог се молиш. Колко е приятно! Ти ме пощади! Изведнъж молитвите ти спират. Срещам замъгления ти поглед. Сърцето ми се свива, пак си откачила. Грабваш чука. Хващаш мръсните пирони. И отново те потъват в мен. Как боли! Как боли! Скоро ще умра! Тогава спираш. Потреперваш и започваш да ме лекуваш. Колко е приятно! Но грижите ти скоро секват и отново чукът заиграва. Как боли! Как боли! Поне да можех да умра…
Прекрасно! Кратко, стегнато, противоречиво и въздействащо. Християнската митология е неизчерпаем извор на мотиви и символи. Харесва ми когато хората се обръщат отново към нея. Още една 6-ца от мен, за да ги докараме до "християнското" число 9 :p
Поздрав от мен за това и ще се върна да чета още, не се съмнявай.
...Можеш да разказваш онова като анекдот, понякога и аз го правя; само не ми се ще да го видя/чуя някъде префасонирано по гаден начин от някого (не от теб; от някой по веригата). Айде до скоро
"Как боли! Как боли!
Скоро ще умра!
Изведнъж се спираш, нещо промърморваш тихо."
"Колко е приятно!
Ти ме пощади!
Изведнъж молитвите ти спират. Срещам замъгления ти поглед. Сърцето ми се свива, пак си откачила."
Няма такава жестокост...
Има едно изречение, което сякаш разваля ритъма, установен в останалите... Някак не си пасва... но всичко друго ми се струва перфектно
(Това беше моето "компетентно" мнение.)
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.