Моята Голгота
Как боли! Как боли!
Скоро ще умра!
Изведнъж се спираш, нещо промърморваш тихо. С пръсти започваш да вадиш пироните от мен. Вземаш кърпа, носиш вода. И ме почистваш, лекуваш, целуваш. Превързваш ме и за мен на Бог се молиш.
Колко е приятно!
Ти ме пощади!
Изведнъж молитвите ти спират. Срещам замъгления ти поглед. Сърцето ми се свива, пак си откачила. Грабваш чука. Хващаш мръсните пирони. И отново те потъват в мен.
Как боли! Как боли!
Скоро ще умра!
Тогава спираш. Потреперваш и започваш да ме лекуваш.
Колко е приятно!
Но грижите ти скоро секват и отново чукът заиграва.
Как боли! Как боли!
Поне да можех да умра…
25.11.2008
НРО
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Костов Всички права запазени
Християнската митология е неизчерпаем извор на мотиви и символи. Харесва ми когато хората се обръщат отново към нея. Още една 6-ца от мен, за да ги докараме до "християнското" число 9 :p