Моята Самота

16 июн. 2018 г., 18:31

Проза » Другие

714 0 3

Моята Самота

Моята госпожица, моята Самота,

отдавана е при мен, тя ми е съдба.

Вървим е заедно,заедно в живота,

един до друг, прегърнати, ръка за ръка..

Понякога изчезва някак изведнъж,

тъй както появи се като летен дъжд.

Отиват си заедно със своята сестра,

а нейната голяма сестра се казва Тъга.

Прогонва ги понякога тях Любовта,

макар за кратко но ще царува Тя!

Минава време и оказва се само илюзия,

и те се връщат заедно както някога!

С мен си пак моя мила, госпожица Самота,

заедно сме отдавна, сякаш си моя сестра.

Не ме оставаш сам никога,ти само ме разбра,

вървим заедно, аз ти и моята Съдба!

Недей, върви си вече, моя Самота,

моето сърце отдавна чака Любовта!

Тази тръпнещата, истинската, просто Тя,

остави ни с нея, с мечтата ми, и после пак ела!