Моята Самота
Моята Самота
Моята госпожица, моята Самота,
отдавана е при мен, тя ми е съдба.
Вървим е заедно,заедно в живота,
един до друг, прегърнати, ръка за ръка..
Понякога изчезва някак изведнъж,
тъй както появи се като летен дъжд.
Отиват си заедно със своята сестра,
а нейната голяма сестра се казва Тъга.
Прогонва ги понякога тях Любовта,
макар за кратко но ще царува Тя!
Минава време и оказва се само илюзия,
и те се връщат заедно както някога!
С мен си пак моя мила, госпожица Самота,
заедно сме отдавна, сякаш си моя сестра.
Не ме оставаш сам никога,ти само ме разбра,
вървим заедно, аз ти и моята Съдба!
Недей, върви си вече, моя Самота,
моето сърце отдавна чака Любовта!
Тази тръпнещата, истинската, просто Тя,
остави ни с нея, с мечтата ми, и после пак ела!
© Валентин Миленов All rights reserved.
