11 июл. 2009 г., 14:41

Мрачина с ярка светлина

946 0 0

Картинка.

Тъмночервено небе, почти черно. Не се вижда нито луна, нито слънце, само няколко тъмносини, почти черни облака. Океан. В далечината отляво остри, назъбени и стръмни скали, над тях кръжи малко ято мършояди. В средата отпред връх на риф, подаващ се на около метър над водата. На рифа седнало същество с човешко тяло, на гърба си има шест бели, почти прозрачни криле във формата на пипала, които пръскат ярка, бяла светлина от периферията си, две от тях се извисяват над главата му, други две се виждат от двете му страни, а останалите две лежат до краката му; на главата си има два тъмночервени рога, които към върховете си се изсветляват почти до бяло от отражението на някаква случайна светлина, идваща от другата страна на Света; забило лицето си в колената, кръстосал левия крак върху десния. Около него рифът е стопен на 10 сантиметра радиус от босите стъпала и влажните му бутове. Дясната му ръка е скрита между торса и свитите крака, лавата е протегната към водата, в която се намира коса за жито, чието острие също е пипало - без светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Соколов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...