11.07.2009 г., 14:41

Мрачина с ярка светлина

949 0 0

Картинка.

Тъмночервено небе, почти черно. Не се вижда нито луна, нито слънце, само няколко тъмносини, почти черни облака. Океан. В далечината отляво остри, назъбени и стръмни скали, над тях кръжи малко ято мършояди. В средата отпред връх на риф, подаващ се на около метър над водата. На рифа седнало същество с човешко тяло, на гърба си има шест бели, почти прозрачни криле във формата на пипала, които пръскат ярка, бяла светлина от периферията си, две от тях се извисяват над главата му, други две се виждат от двете му страни, а останалите две лежат до краката му; на главата си има два тъмночервени рога, които към върховете си се изсветляват почти до бяло от отражението на някаква случайна светлина, идваща от другата страна на Света; забило лицето си в колената, кръстосал левия крак върху десния. Около него рифът е стопен на 10 сантиметра радиус от босите стъпала и влажните му бутове. Дясната му ръка е скрита между торса и свитите крака, лавата е протегната към водата, в която се намира коса за жито, чието острие също е пипало - без светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Соколов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...