От монотонното подрусване почти ù се доспиваше.
Но едва ли можеше да заспи. Часът бе 3 без 15, а вече близо час и половина седеше, загледана в оттичащите се зад замъгленото стъкло на прозореца дъждовни капчици. Беше едно от онези пътувания с влак, по време на които нито ти се чете, нито можеш да заспиш и не ти остава нищо друго, освен да се отдадеш на сиво бездействие.
Всъщност първоначално Анастасия имаше намерение да прекара времето във влака "Бургас-София", отдадена на записките си, но изглежда кофеинът в кафетата, които уж щяха да ù помогнат да се освежи, за пореден път ù направи лоша услуга - сега Ана беше попаднала в капана между абсолютната неспособност да се съсредоточи и невъзможността да компенсира нуждата от сън. Чувстваше се смазана и знаеше, че е заради напрежението. Този изпит беше твърде важен - тя отдели за подготовката му повече време, отколкото за всички изпити от сесията, взети заедно. При все това дразнещото я от началото съмнение в успеха ù се задълбочаваше. Всички ...