ужаси, +18
Трябваше да достигне до него! Въпреки че съзнаваше евентуалната опасност, която можеше да последва и която би могла да повлияе пагубно върху психиката му, той знаеше, че никога няма да се откаже! Понеже тази цел си я бе поставил от години и нямаше да може да се примири със себе си, докато не я постигне!
Вървеше нагоре, сред тъмните усои на гъстата гора, а високите дървета над него сякаш образуваха гигантски щит, под който мракът завинаги бе спуснал своята котва. Страхът бавно обземаше тялото му, но той го потушаваше с бърза, твърда и целеустремена крачка.
Тъмнината постепенно започна да се разтваря в меките лъчи, идващи някъде отпред и показващи края на гората. Наближаваше светла местност! Дали това не бе неговата цел? Ускори още повече хода, докато не достигна до последните дървета. След това спря и загледа в ширналото се пред него голямо пространство
Знаеше предварително, че пред него ще се появи изоставеното село Бостан. Беше разучил старите карти на околността и вече беш ...