МРЕЖАТА

Отмина ме и този ден. Отиде си и нищо не остави. Като 305 покрай “Плиска” (long time ago)… Като куче, на което са вързали консервена кутия - дрънна, звънна и офейка.

За никъде не бързам. И никой не ме чака. Нямам никакви задължения към никого. Сега съм си само аз. Като в някаква странна нирвана се движа в следобедната жега и се разминавам със себеподобните, колите и дърветата по прашните улици.

Цял ден - само удоволствие...

Ами то не може само удоволствие, трябва и малко кеффФ!

Помислих си за кеф и краката сами ме отведоха в Лайняния интернет клуб. Не, че на входа му пише точно “Лайнян интернет клуб”. Напротив! На входа му пише “НЕТ ЗОНА”. Местонахождение? Едно мазе от старите софийски потайности…

Слизам по металните стълби и в дъното виждам Макси. Неговият баща държи клуба. Човечето не ходи още на училище, но е повече наясно от мене с компютрите. Те сегашните се раждат вместо с пъпна връв, с кабелче за мишка. То и няма друг начин - с такъв баща… Точно, както и аз на времето бях изгледал всички руски филми, защото моят пък беше киномеханик.

Макси е на шести, а аз се настанявам удобно на седми. Пети има проблеми с почерците. Почваш на български, а той самоволно те прехвърля на английски. Всичко останало е заето. Фъстъкът му неден си тананика нещо и не, че е толкова грозно това, дето си го тананика, само че е еднообразно. А старческите ми нервички са доста изтънели. Не върви да му правя забележка. Знам, че и без това няма да спре. И какво ми е криво детето, на ЕГН-то? Затова стискам зъбки (доколкото ги имам) и си трайкам.

Влизам първо в abv-то, да си проверя пощата. Там няма нищо. И тъкмо затварям и хоп… наш Иван - бившият ми комшия. Изобщо, в този квартал всичко ми е бившо - бившия ми дом, бившата ми улица, бившата ми жена, бившата ми тъща, бившите ми комшии.

- Оооо, Пенко! - провиква се през шест компютъра Иван - Какво правиш тука, бе?

- Не видиш ли кво? - отговарям му подобаващо  - Целувам компютъра!

И за да съм по-красноречив, правя едно движение, все едно, че гушкам монитора.

- Не е вярно! - обажда се Макси с тъничкото си гласче - Не го целува!

Всички се обръщат към нас и се усмихват на това неподправено детско чувство за истина.

Компютърът се бави като каруца. Най-после се затваря abv-то и от там бух… та направо в “elmaz”. Всичко, което разбрах в тази част на виртуалното е, че на всички жени от този сайт им е омръзнало да си искат вулгарно от тях секс. Затова се старая да бъда по-деликатен. Здравей, здрасти, малък комплимент, евентуална закачка и аут. Ако се получи - получи! Ако ли не, какво толкова… Отговарям на две от писмата си. Първото не е нищо особено, но във второто обяснявам на една семейна дама, че не си падам по засуканите казуси.

Междувременно, навън се стъмва. Макси си тръгва, благодарение на дългото увещаване от бащина страна и застъпи нощната смяна. Новият служител слага слушалките си, пуска техното на max и започва да се клати в някакъв негов си ритъм, без да обръща някакво внимание на това, което става в “Дядовата ръкавичка”.

Уф! Това техно ще ме довърши. Къде си Макси ти, къде? Бум, бум, бум… кънти в главата ми. Обаче какво са ми виновни хората? Стискам си зъбките и толкова!

Такаааааа… Сега идва ред на бриджа. Бриджът е играта като живота. Обичам го за това, че в него е като в живота човешки. И най-малката карта, може да вземе най-голямата от друг цвят. Можеш да се потиш и да се мориш, а то да е за нищо. Може и да загубиш с малко, а да спечелиш много. Има и известен елемент на хазарт, но няма ли достатъчно хазарт и в човешкия живот? Това е елегантна игра, в която се противопоставят най-вече интелектите, силата на психиката, съобразителността, издръжливостта, наблюдателността. Най-хубавото е, че когато играта свърши, дори и след най-свирепата битка, всички си тръгват като приятели. Ако това се случи в живота, ще има много душевни рани и много обиден народ.

Но да се върнем в клуба…

Чат! Чат! Чат! - чува се от металните стълби.

Да! Няма съмнение! Това може да е само чаткане от ботуши на мацка-стръвница.

Обръщам се неволно и не без задоволство отбелязвам, че се оказвам прав.

Слаба, сексапилна фигура; черни дрешки, украсени с всякакви джинджифлюшки; задължителният гол корем; кожени ботушки до коленете и ослепителна муцунка…

“Мммммммяуууууу!” - казва една част от мене, но другата част здраво хлопва първата по главата и й нарежда да си наляга ЕГН- то, защото и без това нямаме самочувствие за ТАКОВА НЕЩО.

НЕЩОТО ТАКОВА си взима слушалки и микрофон и от нямане къде, се настанява точно до мен.

Аз пък си пускам ВВО - то и масите започват да се зареждат. 2000… 3000… 4000… 5000… 7420! На 7420 маси в момента човечеството играе бридж и не му пука за утрешния ден. 7420 х 4 = 28 980 човека изживяват в момента своя кефффФ… Аз също си намирам местенце на една такава маса и започваме…

- Здравей, мило… - дочувам тъничкото гласче на нещинкото.

“От ляво пас, партньорът 1 без коз… Отдясно пас. Стеймън! Няма начин! 2 трефи…

- Нямаше как по-ранооо! - припява мацката.

… Айде бе, Смислов! Кво се моташ? И без това ги нямате… ПАС амчи! Я да видим… 2 кари… Няма мажорни четворкииии…

- Стига де, милоооо, знаеш колко те обичкаааам - крещи НЕЩЕНЦЕТО и гласчето й изпълва цялата “Дядова ръкавичка”. Обръщам се неволно… Всички си гледат в техните монитори и се правят на ни чули, ни видяли.

“Шшшшшшш!” - се разнася в този момент от тръбите и пространството около мен се изпълва с ПРИКАЗЕН АРОМАТ. Този аромат блъска обонянието ми, но колкото и да е гаден, той е навсякъде и от него няма спасение. Но аз си знам, че след малко ще се махне, защото все пак има и вентилатори.

… Ех, да бях я научил до край тая пуста система! Какво да му кажа на тоя ръб сега?… С неговата сила и моите стопери… Ох, и времето напредва, не мога да се мотам много… 3 без коз и да се оправя!

Щрак-щрак-щрак! - дочувам точно зад гърба си.

Обръщам се!

Излегнал се е на стола, сложил е слушалките и гледа филм. Люспите пуска в чашка от кафе. В пакетчето има поне две трети от съдържанието.

Майчице мила! Тоя ще ме довърши!

- Стига де, милоооо! Не ми казвай такива неща… - припява пак момичето до мен.

Обръщам се неволно… Ама тоя е наистина за бой!  Че такова нещо оставя ли се само бе, ей!

… Добре, че играта се оказа права. Без мисъл и без чувства, партньорът ми прави заветните 9 взятки…

- Ама аз наистина те обичкам… - крещи пак момето, а аз отбелязвам наум - “Дай Боже всекиму!”

Щрак-щрак-щрак! - забиват се нова порция пирони в главата ми.

“Леле, тоя ще го лупна с нещо!”

Естествено, не го лупвам… Какво ми е виновен човекът? Това пък си е неговия кефффФ…

… Противникът от дясно се омете. Сега пък трябва да се чака…

- Знаеш, колко много те обичкаааам… - припява пак момичето до мен.

“Давай нататък! - мисля си аз - На всички ни стана ясно, че го обичкаш…”

… Аха! Сяда някой… От къде си ти, бре? Норвегия казваш… Ще видиш ти бял кон бял боб яде ли!…

Щрак-щрак-щрак!…

“Оооо неееее! - крещи душичкаа ми - Пак лиииии?!”

… Я, каква слаба ръка! Само поп и дама… Пет точки! Че то и за ПАС няма, бе! …

- Как искам сега да сме заедно и да се гушкамееее! - припява ОНОВА НЕЩИЧКО до мен и аз неволно поглеждам в ляво…

“Хм! - мисля си - Странно защо, но и на мен ми се иска…”

… Противникът в ляво - 1 пика! Партньорът…, ПАС. Явно “тук ще се мре”! Противникът в дясно… 2 пики. Слаб е, но ги имат. ПАС от мен… Няма как!…

Шшшшшшшшшшш… - дочувам запазената марка на този клуб. След предишния миризлив “факс”, тази “телеграма” не мирише въобще…

… 4  пики! Партньорът атакува 9 каро… Отдолу малка…Слагам единствената си дама и ми я взимат с попа. Противникът слиза на коз. Пий човешка кръв, гадино! Слага малка трефа…

- Стига де, милоооо! Ама ще взема да хвана едно такси и ще дойда при тебееее!

… да сложа ли попа? Вторият не набива!…

Щрак-щрак-щрак… - още една порция пирони в главата…

… нямам много време! Противникът ще заподозре нещо! Поп трефа и да става каквото ще!

Шшшшшшшшшш… И още един сосен “факс” поема житейския си път в софийската канализация. А около мен вонииииии…

… противникът дава малка… може и да се получи!… ООООО НЕЕЕЕЕЕ!!!

Партньорът маркира Асо и взима попа ми. Явно му е бил сек. Ама и ти главо глупава… Нали вторият не набива, бе!…

Я - надпис отдолу…

YOU ARE IDIOT

… Изчезна!!!

“Идиот съм, ами! Как да не съм идиот… Ами ти ма, патко заспала! Като можеш да хванеш такси, защо не го хвана, ами ми се онождате на главата?!!! - крещи съзнанието ми - Ти, бе!!! Плужек такъв… Какво си ми се излеврил на тоя стол и ми люпиш семки? Туй да не е люпилня за семки тука?!!! Идиот съм, щом съм влязъл в тая лайняна дупка да си карам кефа…”

Скачам раздразнен.

- Седми! - чувам се да крещя.

Обаче гласът ми е глас в пустиня, защото дежурният е набримчил до дупка уредбата, сложил е слушалките и си клати главата в някакъв негов си такт. На всичкото отгоре е преметнал крак върху бюрото си, та като мине случайно някой покрай него, да не би да не му обърше подметките.

Оглеждам се наоколо…

… Някакво момиче… На неговата възраст играехме още на “Тунел”. Колко задръстени сме били само! Пише си с някого. Изглежда ми доста странно, защото се усмихва на монитора. Трак-трак-трак - излиза изпод пръстите й, а в прозорчето се нижат ред след ред. Едвам сподавя кикота си. Явно отсреща е някой висок, рус, с атлетична външност и задължителното чувство за хумор…

… Жена на средна възраст се взира напрегнато в монитора и се вижда, че определено има затруднения с компютъра си. Сигурно и нейното чедо е на другия край на света  и сега си пишат…

… Оня охлюв със семките! Щрак-щрак-щрак…

… Двама тинейджъри гледат порно. Весело им е и се опипват в пространството между джобовете. Сменят картинките една след друга. Порното вече го надживях. Рових, рових, но никъде не намерих жена с три цици… И ми стана безинтересно!…

Останалите играят на онази игра… Как беше?… Кънтър-мънтър! Реки от кръв се леят. Гърмят, падат, стават, коментират нещо. Неволно поглеждам дали изпод масите няма някаква скрита канализация за оттичащата се кръв, та в залата да изглежда чисто…

- Седми! - налага се да извадя дежурния от неговия кефффФ…

… Изхвърчам с облекчение навън. Лъхва ме хладния ветрец. Вече е тъмно и луната се блещи над мен, заедно с липсващата си осминка. За никъде не бързам. И никой не ме чака. Главата ми е като изтръпнал крак. Последните звуци се блъскат в кухината между ушите и полека-лека намират пътя си навън. Пусто и празно ми е… А исках просто да завърша с кефффФ деня си!

Някой ме хвана в невидимата си мрежа и ме затвори в лайняната си дупка. Изсмука си ми кефчето и даже удоволствие не ми остави!

Къде ли се крие тоя мазен паяк?!