МРЕЖАТА
Отмина ме и този ден. Отиде си и нищо не остави. Като 305 покрай “Плиска” (long time ago)… Като куче, на което са вързали консервена кутия - дрънна, звънна и офейка.
За никъде не бързам. И никой не ме чака. Нямам никакви задължения към никого. Сега съм си само аз. Като в някаква странна нирвана се движа в следобедната жега и се разминавам със себеподобните, колите и дърветата по прашните улици.
Цял ден - само удоволствие...
Ами то не може само удоволствие, трябва и малко кеффФ!
Помислих си за кеф и краката сами ме отведоха в Лайняния интернет клуб. Не, че на входа му пише точно “Лайнян интернет клуб”. Напротив! На входа му пише “НЕТ ЗОНА”. Местонахождение? Едно мазе от старите софийски потайности…
Слизам по металните стълби и в дъното виждам Макси. Неговият баща държи клуба. Човечето не ходи още на училище, но е повече наясно от мене с компютрите. Те сегашните се раждат вместо с пъпна връв, с кабелче за мишка. То и няма друг начин - с такъв баща… Точно, както и аз на времето бя ...