(Не съвсем проза, не не и точно стихове. Всв пак, нарекох го проза - различна. На вид сякаш дори трагична, но пък съвсем не фантастична. Да кажем, че е храна за Разума, за Мисълта. Ако е така, е солено-горчива, люто-пиперлива. Да кажем, че е не стихотворна и немелодична песен, написана за Сърцата - тежка, странна, гневно-тъжна.
Всъщност е може би банален "прозаичен" размисъл в бегло подобие на стихове.
"Ретро" история. "За отминалите отдавна" времена, закони, нрави...)
Нощ във затвора. Последната.
В съседна килия - драка. Чува се.
Някъде в дъното на коридора ехо.
От смеха на охраната е...
Тракат чаши и ключове там.
Хладно е. Мъждукат лампите.
На студения нар полегнала свита.
Чака утрото. И вълнува се.
Примирена е. Вече осъдена. ...