Татяна Живкова - ЖИВА
МЪДРОСТТА НА ДЪРВОТО
Разказ
Прибраха тихата душа на баба Станка в гроба, над който стърчаха килнати камъни с отдавна заличени имена на родата ѝ. Старата круша веднага посипа жълто-червеникавите си листенца за мир и упокой на угасналата женица. Комшийки и сроднички, някои по-възрастни и от починалата, връчиха подавките за „Бог да прости“ и се изсулиха по къщите си – там ги чакаше ежедневната работа – то, по-скоро по навик и за разтуха, иначе какво му трябва на сам човек…. Сега ще мръкне, есенният светлик е ясен, ама не топли и бързо се стопява…
Огромният джип прибра четиримата опечалени близки, които не бяха си казали и думичка на гробището – така мълчаха и до къщата на дядо Таню и баба Станка.
– Приготвяйте каквото трябва, да тръгваме! – без обръщение конкретно към някого от присъстващите подкани внукът на дяда Таня, не много едър, но стабилен и представителен в марковия си костюм. Такъв си беше той – припрян, хич не обичаше да се обяснява и никой не смееше да го ...