Него го няма - аз дишам!
В мен остана...
Дишам! А с мен и ти. Живея! На глътки преглъщам годините, откакто те няма.Така ще продължавам до деня, в който ще дойде времето, отново да забравя „преди” и пак да избера да се родя. Ти си мъжът, който знаеше как да ме прегръща и обича. Как да ме владее и да влива спокойствие и сигурност в горещото ми изранено от съдбовните бури момичешко сърце. Ти беше повече от всичко на света за малкото безпомощно дете. То не помни лоша дума – само обич от сърце. Топлите очи, усмивката и думите ти – шеговити, но завиващи ми раменете с топлина. Не помни това дете от теб измама – не помни…Помни само болката и празнината, че те няма! Няма те, а в мен си! И мястото е незапълнено и така ще си остане векове. Дали ми липсваш? Жестоко! Обичта ми се стича, дълбоко извира, прелива и сълзи...Лютива рана е липсата ти, която не излекувана оставих да кърви. Знам, усещам и моля се: Дано си добре, дано отново родил си се! Възкръсвайки в света на някого, друг озарен ще е от т ...